Всеки шести българин работи от вкъщи, казаха по новините. Никаква изненада, ще кажете, та нали превръщането на дома в офис е световна тенденция. Международните платформи за дистанционна работа непрекъснато се увеличават, социалните мрежи помагат да се популяризираш като независим специалист, а ако си достатъчно добър, рано или късно ще дойдат и добри клиенти. Очевидно е, че все повече хора искат сами да определят какво, колко, кога и на каква цена да работят.

Да бъдеш финансово независим и да нямаш пряк началник – този блян малко по малко започва да се сбъдва и у нас. Статистиката говори красноречиво, че близо половин милион българи са „надомници“, самоосигуряващи се лица или упражняват свободни професии. Статистиката обаче няма как да поясни, че понякога този блян за професионална свобода може да се превърне в кошмар.

Ето защо се наемам да развенчая петте заблуди, които затрудняват неимоверно много дистанционния труд:

Че си живееш живота

Първата – и може би най-голямата от всички заблуди – е, че т.нар. фрийлансъри са едни безгрижни хорица, които умеят да си живеят живота. Всяка седмица пристигат в някое райско кътче на планетата, снимат се тук и там, а единственото, което се иска от тях, е да сядат за час-два пред компютъра. Реалността е съвсем различна.

Преди да се захванеш за каквато и да е работа – дизайн, програмиране, преводи, писане и т.н. – трябва да свършиш черната работа. Това е едно отчайващо кандидатстване по проекти, едно безкрайно комуникиране с кандидат-клиента, задънени преговори за изпълнение, срок и цена, после чакане за одобрение, гризене на нокти и гадното чувство, че само ще си загубиш времето и нищо няма да спечелиш. Защото времето тече адски бързо, а в нашия случай то наистина е пари.

Свободната професия е непрестанна борба с конкуренцията, с клиентите и със самия себе си, защото всъщност си задължен да поддържаш високо ниво и да го надскачаш. Няма друга рецепта за успех, освен постоянството и упоритостта. Да, един ден можеш да стигнеш до селфитата от луксозни ресторанти в Дубай и екскурзиите до Бали, но преди това трябва да бачкаш яко. Имам предвид години наред.

Че си на разположение 24/7

Преди една година „излязох“ на свободния пазар. Напусках рекламната агенция, където работих в продължение на седем години, защото ми липсваше поле за изява, лично време и спокойствие. Започнах да търся работа на проектен принцип, „влязох“ в групи и сайтове фрийлансъри, а първото нещо, което ме порази, е разбирането, че буквално трябва да бъдеш на разположение по всяко време. Трябва да пишеш и отговаряш веднага, иначе поръчката ще бъде дадена на друг. Бъди винаги готов, само да ти свирнат.

Свикнала съм да прекарвам дълги часове пред компютъра, това не ме плаши. Но когато усетих, че сама съм се закотвила пред екрана, само и само да не бъда изпреварена от 150 души за най-новата и интересна обява, реших да променя нещата. Ако получа имейл или съобщение в малките часове на нощта, не отговарям. Опитвам се да си наложа ритъм на работа, който да започва и да приключва в поносими часове от деня. В крайна сметка това ми помогна да организирам по-добре процеса и да имам наистина лично време, вместо нон-стоп да бъда на линия и да не правя нищо смислено.

Че си евтин

Работодателите търсят фрийлансъри, защото смятат, че ще им излезе в пъти по-евтино, отколкото ако наемат фирма / агенция. Цената на труда, разбира се, е функция и на предлагането. Тук нещата вече стават сериозни. Част от свободно наетите са склонни да смъкват цената до екзистенц минимума, само и само да вземат поръчката. Има и откровени шарлатани, които просто искат да припечелват по някой лев отгоре месечно, и то по нечестен начик. Ако някой, например, предлага да ви напише статия от 700 думи за 10 лева, тогава бъдете подготвени да получите замаскиран копи-пейст от интернет.

Нелоялната конкуренция вреди на целия свободен сегмент от пазара на труда, защото внушава, че, да, качеството е ниско, но пък е за жълти стотинки. Сред морето от търсещи и предлагащи наистина се намират ценители на качествените услуги, което (лично за мен) е лъчът светлина в тунела. Колкото повече стават тези хора, толкова по-сериозно ще се гледа на дистанционния труд.

Че могат да те прецакат

Един от най-сериозните недостатъци на работата от вкъщи е липсата на сигурност. Много често се случва да изпълниш заданието, а да не получиш точно уговорената сума – или никакви пари изобщо. Още по-често се случва да те наемат за едно нещо, а междувременно да поискат да свършиш още няколко про боно. Напиши 20 статии за блага, ама прегледай и старите за грешки. Направи дизайн на лого, ама то и нови визитки трябват.... Тъй като работата е дистанционна, подписване на договор много често не се случва. Нещата остават на ниво устна договорка и едната чест, което носи риск от злоупотреби и за двете страни.

Големите платформи като Upwork, 99designs и Freelancer имат система за гарантиране на плащанията, но пък удържат комисионни и други такси, които намаляват реалните доходи. Което ни води към следващия проблем / заблуда.

Че си в сивия сектор

Въпреки промените в законодателството по отношение на самоосигуряващите се лица, легализирането на доходите, особено от чужбина и от платформи като PayPal, се оказва трудна задача. От една страна, декларирането на множество дребни суми през годината изисква здрави нерви и познания, или пък невероятно търпелив счетоводител. От друга страна, много фрийлансъри и клиенти са склонни да „действат“ на черно, за да укриват доходи, данъци и осигуровки. Когато мислиш в дългосрочна перспектива, тогава сам ще поискаш да бъдеш на светло, защото това е преди всичко твоето бъдеще, твоят достъп до здравни и социални услуги и т.н.

Въпреки всички трудности и заблуди, дистанционната работа ще става все по-предпочитана и желана в България, просто защото усещането за свобода е незаменимо.

Aвтор: Маргарита Д.