На днешната дата се навършват 115 години от рождението на големия български писател Димитър Димов.

Още в последните години в университета той учи испански език и започва работа по първия си роман – „Поручик Бенц“, който вижда бял свят в края на 1938 г. Автор е на повече от 20 научноизследователски трудове и на редица разкази, пиеси и пътеписи. Антивоенният му роман „Осъдени души“, повлиян изцяло от престоя на писателя в Испания, е преведен на сърбохърватски, унгарски и полски език, екранизиран е и му носи държавна награда. Най-известното му произведение – романът „Тютюн“ – се радва на цялостен превод на 18 езика, сред които немски, унгарски, испански, френски, японски, монголски и китайски, а части от него са преведени на английски, италиански, есперанто и арабски език.

В чест на големия творец ви предлагаме да надзърнем в прочувственото писмо на неговата майка - Веса Харизанова, изпратено до сина ѝ - Димитър, през далечната 1943 г., когато младият студен е на специализация в Мадрид. Текстът бе публикуван от неговата дъщеря - писателката Теодора Димова, която го публикува в личния си профил във Фейсбук.

Дано Бог те пази!
Скъпо мое съкровище, мое свидно дете!
Току що получих писмото ти от Мадрид от 26 м.м. – първото писмо от теб! Боже мой, как се радвам!
Благодаря на св. Богородица за закрилата – дано и занапред, всякога и навсякъде те закриля пресветата Божия майка!
И каква радост лъха от цялото ти писмо!
Чакай, това са първите дни от пристигането, ти още си преуморен и претрупан с разнообразни и богати впечатления…Пълното щастие от отиването в Испания ти ще почувстваш, когато се уредиш и настаниш в пансион, когато си починеш… Красотата и величието на старата, вековна култура на Испания тъй ще те облъхне и опияни, че ти ще заживееш нов живот – ти ще се преродиш – ти ще станеш и бъдеш онова, за което си предопределен – един голям творец, един писател от европейски мащаб. Боже мой! Как ясно чувствам и виждам аз това – моето майчино чувство, моят майчински усет ми подсказват това и аз безумно се радвам…Но Бог ми е свидетел какви мъки и тревоги изживях, докато получа радиограмата от Мадрид. Дано Бог те пази всякога, навсякъде и във всичко! Дано св. Богородица те закриля!....

По повод годишнината от рождението на Димитър Димов почитаме неговата личност и талант и с някои от най-забележителните цитати от безсмъртните му книги:

"Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!" ("Тютюн")

"Онова, що определя омразата към съперниците ни, не са постъпките на последните, а отношението на жената, която обичаме, към тях." ("Поручик Бенц")

"Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително "не". Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща." ("Осъдени души")

"Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч." ("Поручик Бенц")

"Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е глупав мъж. Това не и пречи обаче да тича бясно по най-просташки удоволствия." ("Поручик Бенц")

"Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?" ("Тютюн")

"И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си."

"Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам." ("Тютюн")

"Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността." ("Поручик Бенц")

Четете още: Димитър Талев: Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Който устои и остане, те обича истински...