Раздразнението и виковете не помагат при възпитанието – на такова мнение са индийските родители. В Индия традиционното отношение към децата е формирано от индуизма, будизма и исляма, обединявайки най-добрите принципи на трите вярвания. Дори и най-големите палавници остават ненаказани и този подход крие дълбок смисъл.

Днес ще ви разкажем за основните особености на възпитанието на децата в индийските семейства. Нека вземем най-доброто от чуждия опит и станем по-чувствителни към нуждите на децата си.

Още от раждането си децата в Индия биват учени на добрина в най-широкия смисъл на думата – не само към хората, но и към всички живи същества. В индийските семейства търпението е от първостепенна важност. Родителите се стараят да не показват негативните си емоции, дори ако имат причини за тях. Сдържаността се приема одобрително, докато излишната емоционалност и раздразнителност се смята за човешки порок.

По правило семейството ограничава достъпа на децата до телевизора и внимава детето да гледа само творчески и образователни предавания. Тази дисциплина е крайно важна на фона на съвременния информационен поток, в който интернет и телевизията могат да повлияят негативно на сформирането на личността и дори да представляват реална опасност.

Индийските жени обръщат особено внимание на приличното държание на масата, като при това разбират, че детето няма да усвои тези навици по естествен път. Майките учат децата да покриват дрехите си с кърпа, да взимат храната с дясната си ръка, а не с лявата или и с двете, не позволяват на палавниците да говорят с пълна уста, да си играят с храната и т.н. На две годинки, разбира се, на детето ще му бъдат простени грешките, но на 10-годишна възраст това поведение със сигурност е недопустимо.

„Вашите навици са бъдещите черти на характера на децата ви“ – в това вярват родителите в Индия. Затова не отегчават децата с предълги лекции, а им показват на практика как трябва да се държат, със собствения си пример. Да предадат личния си опит като награда на малките хора е основна задача на възрастните. Във възпитанието участва и по-старото поколение, тъй като често няколко семейства живеят под един покрив.

Индийските лекари съветват жените да спят до децата си – така детето и майката ще усещат по-добре нуждите и настроенията един на друг и ще са по-спокойни. Ако детето се държи тревожно, мама веднага го взима на ръце, прегръща го, обсипва го с грижи и внимание.

Образованието в училище е ориентирано към духовността и търпимостта. Уроците протичат под формата на дискусии, учителите учат децата да мислят и да разсъждават на глас. Освен основните дисциплини има и часове по йога, уроци за трениране на памет и усмивки. В Индия никой не кара децата да учат, самата система ги стимулира да мислят, да разкрият потенциала си и да сформират характера си.

Индийските учители трябва да се отличават с безупречен самоконтрол, не бива да показват обида или недоволство, да изискват от децата нещо, което те сами не желаят да направят. Преподавателите се събират редовно, за да обсъдят поведението на учителите, а не на учениците.

Основна задача на учениците е да подобряват успехите си. Всеки месец се прави събрание с отчитане на временните резултати, по-успешните ученици биват награждавани със специални карти. Индийското дете се стреми да изкара по-добри оценки, работейки за личната си победа, а не състезавайки се с другарчето по чин.

Преподавателите не се срамуват да покажат любовта си към учениците. Могат да поощрят детето с прегръдка, да го похвалят за успеха му или да го погалят по главата. При това обаче не бива да открояват свои любимци и фаворити – всички деца имат нужда от такова отношение.

Както и във всяка друга страна, принципите на възпитанието и образованието в Индия са формирани въз основа на особеностите на манталитета, местната история и вярванията на населението. Но нищо не пречи да си вземем поука и да приложим на практика полезните навици на индийците – да станем по-добри и търпеливи, да се усмихваме по-често на децата си и да създаваме атмосфера на топлина в семейството.

Автор: Ива Петрова