Когато една от най-популярните френски писателки – сърцевед и певец на женската чувственост, срещне мита за Джаки Кенеди, няма как да не произлезе книга. Какво се крие отвъд блясъка на публичния образ? Катрин Панкол сваля одеждата на съвършенството, но не за да развенчае една икона, а за да ни накара да сменим перспективата. Да погледнем фактите с чисто сърце и да ги оценим справедливо.

Авторката Катрин Панкол

На 25 ноември 1963 година пред множество държавни ръководители, короновани глави, влиятелни личности от всички националности и пред милионите телевизионни зрители Жаклин Бувие се превръща в мит. На ъгъла на улиците „Елм“ и „Хюстън“ в Далас съдбата отнема живота на Джон Кенеди, но малцина се досещат, че последвалото погребение е усърдна театрална постановка. Маска, създадена, за да потули истината за Джон, Джаки и семейство Кенеди.
През целия си живот Жаклин се грижи педантично за своя безупречно красив образ. Нищо не може да бъде публикувано без нейното одобрение, тя контролира всичко. Рано проумяла, че светът е жаден за видения, тя отказва да попадне в клопката му и да се превърне в предмет. За съжаление вътрешното й равновесие й е отнето още в детството…
През март 1968 година, на въпроса какво мисли за Жаклин Кенеди, Онасис дава следния загадъчен отговор: „Джаки е недооценена жена. Самата тя може би не дооценява себе си. Представят я като пример за благоприличие, постоянство, приписват
ѝ всички скучни американски добродетели. Трябва ѝ един малък скандал, за да я ободри. Хората обичат да показват състрадание към падналите величия“.

Знаете ли, че в началото на брака им сенаторът Кенеди е повече плейбой, отколкото политик? А от Джаки се изисквало да бъде възхитителна вдовица, вярна до смъртта си на клана Кенеди. Всъщност случаят Джаки е образцова илюстрация за това как общественото мнение, с помощта на медиите, изфабрикува митове, които нямат почти нищо общо с реалността. Жаклин Кенеди такава, каквато всички я описват, никога не е съществувала.
Дали наистина характерът определя съдбата ни, или животът ни е предопределен от капризите на случая? От многобройните мемоари, биографии, лични свидетелства и признания, на които Панкол залага, изплува образът на една модерна, крехка, несломима жена. Фактите настрана, Жаклин Кенеди Онасис е забележителна героиня в романа на собствения си живот.

Откъс

В деня на сватбата Джаки е шаферка. За нея, първородната, е ужасно изпитание да присъства като стара двайсет и три годишна мома на тържеството на по-малката си сестра. Още повече че всички я питат: „Джон Кенеди още ли не ти е поискал ръката?“.
Тя се чувства унизена и отвръща с повдигане на рамене: „Какво да направя? Той иска да стане президент! Само политиката го интересува!“.
Блак Джак отвежда дъщеря си до олтара. По време на церемонията се държи подобаващо, но не може да не сравни богатото имение на Окинклос, Мериуд, със скромния си апартамент в Ню Йорк. Джанет е ледена. Единствен добрият чичо Хюи се опитва да разведри атмосферата. Ала не успява. Джак Бувие твърде дълго е наричал Окинклос „зле възпитан селяндур“, за да зарови с лекота томахавката.
Най-сетне, в средата на май, подканван от баща си, който непрекъснато му повтаря, че Джаки е забележително момиче и че ще бъде идеалната съпруга на кандидат за президентския пост, Джон се решава.
Една вечер в колата, докато си играе с контактния ключ, процежда през зъби въпроса дали Джаки иска да се омъжи за него. „Какво друго да очаквам от теб?“, отвръща иронично Джаки, но прикрива вълнението си.
Тя ликува. Мечтата ѝ се е сбъднала. Ще се омъжи за най-търсения ерген в страната. Богат, красив, прочут, с блестящо бъдеще. На Джаки ѝ се иска да слезе от колата, да заподскача по улицата, да викне на заспалите съседи колко е щастлива, но вместо това скръства ръце и се държи благовъзпитано.
Добре постъпва, че не показва вълнението си, защото Джон тутакси добавя, че ако тя приеме, не бива да казва никому, докато „Сатърдей Ивнинг Поуст“ не публикува неговия портрет, озаглавен: „Веселият ерген в Сената“. Джон трябва да остане свободен още известно време, за да не разочарова феновете си. Едва ли можем да си представим по-романтично предложение за брак!

Автор: Юлия Петкова