Днес ще ви представим една интересна и харизматична личност от рода на големия български писател Йордан Йовков - Йова Станкова. Срещнахме се с нея, за да научим какво е да произхождаш от семейството на великия автор, как е поела по пътя на литературата, както и любопитни факти от пъстрия й живот по света. Може би Йова е наследила част от таланта на Йовков, тъй като наскоро издаде дебютния си роман "Галерия от светове".

Ето какво сподели специално за читателките на Woman.bg Йова Станкова:

-Живяла си на много и различни места. Кое кътче в света приемаш като свой дом?

-Много често и аз самата си задавам този въпрос. Къде се чувствам най-добре, къде е сърцето ми и къде е домът ми... Засегнала съм го и в книгата си, на едно място героинята ми също си го задава, но в друг контекст. Живяла съм в Южна Арфика, в Германия, в момента съм в България и този живот никога няма да ме напусне и никога няма да бъде такъв, какъвто е бил в останалите държави. Когато заминах за Южна Африка, мислех, че там ще се чувствам най-много вкъщи, когато съм далеч от там също си казвам „Трябва да се прибера вкъщи“, защото в Африка имам усещането, че съм си у дома. Когато съм там обаче, ми липсва България и в края на краищата се оказва, че никъде не съм си вкъщи. Днес ми направи впечатление, че ако сега трябва да замина и да напусна родината си, ще ми бъде много трудно. Последните два месеца прекарах тук, за да представя книгата си – дадох интервюта, срещнах приятни и интересни хора. Освен това е лято, навън е по-красиво и зелено, столицата винаги изглежда чудесно през този сезон. А и хората са ангажирани с много културни мероприятия - концерти, постановки, изложби, представяне на нови книги и нови автори. Културният живот на България e толкова богат, че не може да бъде сравнен с този в нито една друга държава.

-Несъмнено ти си интересна личност. Пишеш, учила си много езици, завършила си „Политология“, „Наука за религиите“ и „Руски език“. Кога разбра, че писането ще бъде пътят в живота ти и къде намираш пресечните точки между литературата, политологията и науката за религиите?

-Литературата винаги ме е съпровождала, още откакто се записах да уча политология и руски език в Мюнхен. Но специалността „Наука за религиите“ може би беше най-ясно изразената пресечна точка между религията, политиката и литературата. Там наистина се преплитат точно кодовете, които всички носим в съзнанието си, и те се проявяват както в културата, така и в книгите като основа за всички похвати в изкуството. Тези теми винаги са ми били интересни, особено когато са свързани с религията. Тя и политологията са свързани, може да се каже, че произтичат едно от друго и няма как човек да не бъде повлиян от тях. Когато започнах да пиша, бях много малка и само родителите ми и баба ми, която участва активно в романа ми „Галерия от светове“, знаеха за това. Спомням си, че докато бях студентка, тя ми беше написала едно много сърцераздирателно писмо как трябва да започна да пиша още от сега, дори и да е просто наръчник на младата студентка в Германия. Явно хората около мен са знаели преди самата мен, че ще бъда автор.

-Литературата е заложена и в корените ти, ти си наследница на Йордан Йовков. Какво е за теб родството с такъв велик човек?

-Никога не съм възприемала този факт като някаква привилегия или като нещо, което наистина би повлияло на характера ми. В семейството ми знаем, че сме обвързани с Йордан Йовков и рода му. Баба ми има много братя и чичовци, които носят името „Йордан“, тя се казва Йова, аз също. Интересното е, че сега, когато гледам нейни снимки и снимки на Йордан Йовков, намирам толкова голяма прилика и даже моите визуални черти на лицето също напомнят на неговите. Но не смятам, че гените изиграват чак толкова голяма роля, може би просто съм наследила някаква малка частица талант от него, надявам се.

-Ти обичаш картините. Какво намираш в изобразителното изкуство и как то се превръща в повод да напишеш роман?

-Книгата е по графика на проф. Христо Стайков, който е един от най-известните български художници. Контактът с него е много интересен, родителите ми се познават с него от години и аз съм израстнала между творбите му. Той е подарявал много картини на семейството ни и те са ме съпровождали през целия ми живот. Имах възможността да гледам развитието му и бях наистина поразена от новите му картини на една от последните му изложби, преди 4-5 години. Бях възхитена от начина, по който гледа на света сега, и как набляга все повече на всеки детайл и до каква степен използва всеки символ. Толкова много ме трогна, че човек, който е живял в друга генерация използва същите символи, за които съм учила и които съм срещала в литературата и театъра. Просто не можеш да спреш да гледаш тези картини, те те завладяват. Като видях за първи път картината, по която по-късно написах романа, ми хрумнаха много идеи. Беше невероятен жест от страна на проф. Христо Стайков да ми я предостави за корица, а дъщеря му Десислава Стайкова, да направи оформлението.
В романа реалният и фиктивният свят през цялото време са разделени със стълби, които са вътре в галерията и героините постоянно минават от едното в другото ниво. Разбира се, тези светове след това проникват в още един и в следващо ниво и така се получават световете, които са характерни за една галерия. Всяка картина е един различен свят, а в същото време всеки читател разбира по различен начин фиктивния свят и така се получава друг негов свят. Затова идеята на заглавието е просто да бъде галерия от много фиктивни и реални светове, които се преплитат постоянно и накрая се събират. Мисля, че точно този трик на метаморфозата и на събирането на всички светове в една картина, която е емблематична за цялата книга, ще бъде интересен за читателя.

-Човек трябва да има душа, за да може да види и усети изкуството. Какво е човешката душевност за теб?

-С майка ми си говорехме преди няколко дни защо използвам думите „одушевеност“, „душа“, „душевност“ и какво всъщност е човешката душевност. За мен тя може да се характеризира със съзнанието, че все пак сме хора, а не животни. Именно това ни различава от всички останали същества на планетата. Може би съзнанието ни е душата, която разбира, че ние сме различни и че трябва да бъдем състрадателни, да изпитваме алтруизъм, да бъдем нежни и добри, че можем да си помагаме и че не е нужно всички да се държим като вълци. Имаме избор и да намираме възможности, за да можем да излезем от всяка ситуация и да променим първичното. Изкуството помага на хората да стигат точно до тази част на душевността си, в която са най-добри.

-Според теб с какво се отличават българките от всички останали жени по света?

-Всички сме хора и до известна степен си приличаме, но ми прави впечатление, че когато съм в Африка, много често получавам комплименти за външния си вид от други жени, дори и от непознати. Докато в Германия това е абсолютно невъзможно. Никога една германка няма да направи коментар за външния вид на някого. Там дори се смята, че жена, която изглежда прекалено добре и която е гримирана, не притежава други качества освен външната си красота. За тях умните и интелигентните дами трябва да бъдат облечени делово и да не носят грим. Просто там е наложена една еманципация, която в България се проявява по малко по-различен начин. Тук жените са по-поддържани, привлекателни и полагат усилия да изглеждат добре.

-Лирическата героиня в романа ти "Галерия от светове" напомня ли ти за жена, която познаваш и която си срещала някога?

-Книгата е написана от първо лице единствено число, което е похват в литературата, позволяващ на читателя да влезе по-лесно в кожата на героинята и да се чувства съпричастен към всичко, което й се случва. Но всъщност се оказа и най-лесен за мен, тъй като много от нещата, които съм написала, са свързани с живота ми и с начина, по който аз съм мислила за някои неща. Героините в романа са прототипи на най-близките ми жени – на майка ми, на баба ми, на мен самата. Имах една съквартирантка, която беше по-малка от мен. Тя беше динамична и внесе един друг поглед над нещата в живота ми. Аз вече бях минала по нейния път, което ми даваше възможността да направя паралели с моя живот и може би общуването ми с нея ми донесе много идеи за сюжета в книгата. Всъщност всеки човек в живота ми е дал своя принос.

-Пишеш за дама, която е надмогнала обикновеното, но търсеща щастието си в любовта и в живота като цяло. Според теб как една необикновена жена може да достигне до него и да намери спокойствието, от което всеки човек се нуждае?

-Идеята на романа е да не давам готови отговори на читателя. Ясно е, че всички си задаваме тези въпроси. Смятам, че всеки човек трябва да остане насаме със себе си, да получи повече дистанция от ежедневието, от проблемите си и да се концентрира над това какво го кара да става рано сутрин и да се грижи за себе си и кое е водещото в живота му. И когато има възможност да направи това, тогава ще бъде щастлив. Хората трябва да отделят повече внимание на себе си и на мислите си, да се замислят както за елементарните, така и за по-сложните неща в живота и да обръщат внимание един на друг.

-Какво е посланието, което искаш да предадеш на жените чрез творчеството си?

-Да се концентрират над нежността си и над неминуемата красота, която носи тя, както външна, така и вътрешна. Всяка жена я носи в себе си и няма нужда да я крие, да я завоалира и да я пренебрегва. Тя трябва да преживее всяка една емоция и страст, без да се срамува и да има свободата да го направи. Ние жените сме хаотични и емоционални и имаме право да изживеем всички тези емоции свободно.

Четете още: Йова Станкова представя "Галерия от светове"