Влюбени сме в живота и винаги когато имаме ядове, сядаме някъде на спокойствие и анализираме внимателно ситуацията, докато не намерим перфектното решение. Ако бяхме момичета от Ню Йорк или Лондон, сигурно щяхме да имаме специален терапевт, на когото да доверяваме тайните си мисли. В България обаче живеем по ориенталски - имаш ли какво да разкажеш на някого, звъниш на най-близката си приятелка. И знаете ли - понякога даже без да има образованието и опита на дипломиран психолог, "сеансите" са животоспасяващи.

Днес е от онези дни, в които задължително трябва да я видя. Много ми е важно и искам да я питам какво мисли по един специален въпрос. Взимаме кучетата - преди няколко години решихме да си купим голдън ретривъри и сега сме истински заклети кучкарки. Отбиваме се до близкия парк, а аз минавам да взема нещо вкусно от Domino's. Много ги харесвам и винаги когато поръчам пица за вкъщи, ми я носят топла и ароматна. Сядаме на тревата, кучетата веднага създават страхотна суматоха, а ние правим отчаяни опити да хапнем на спокойствие.

Ние обаче вече сме опитни - знаем, че като всичко в живота и игрите на песовете отначало са много бурни, след 10 минути се укротяват, а след още 10 вече даже не се поглеждат един друг - лягат на сянка и гледат на света с едно ужасно солидно спокойствие. И с любовта понякога е така, но не затова съм й се обадила да говорим днес.

Унищожавам една Бургер пица, а тя - едно страхотно Пеперони с леко пикантни нюанси. И не се притесняваме, че е лято и е време за диети. Всъщност, вече сме големи момичета - знаем много добре що за птица е животът и колко точно е важен размерът на талията за една жена. Познаваме достатъчно нещастни красавици, които влизат в размер XS и достатъчно щастливи дебеланки.

И докато вечно гладните кучета успяват да откраднат по някоя хрупкава коричка, ние набързо минаваме по важните въпроси от ежедневието - как е работата, как е любимият мъж, кога ще имаме време да мръднем до Барселона по женски.

Взели сме си сос с чесън - когато няма мъже наоколо, ароматният дип винаги е отлична идея.

Ретрийвърите всеки път държат да играят любимата си игра - гонене на пръчка. Способни са толкова много пъти да се забавляват само с една изгнила клечка, че понякога просто им завиждам. Често си мисля, че трябва да се науча да живея като тях - без вещи, без очаквания и само с любов.

Докато около нас тече кучешката суматоха, ние вече имаме ясен план за есента, решили сме няколко наглед "нерешими" казуса, знаем какво предстои и знаем, че ще се справим. Ние просто обичаме да живеем вкусно - да опитваме от всичко и да не пропускаме нито една възможност да бъдем щастливи.
"Искаш ли следващия път да си вземем по една пица и да се качим на влака до най-близката гара в Искърското дефиле?", ми казва тя и направо насрочва дата за новото приключение.
Страхотно, отново имаме план - ще избягаме от града за един следобед в началото на август. Идвате ли с нас? Не е скъпо - просто трябва да имаш добра идея. И билет за влака, разбира се!