Смарагдови гледки, езера с тайнствена красота, ниска растителност, ромолящи поточета... Вероятно така изглежда Раят. Само да не боляха толкова краката... И раницата да не тежеше. Но как да оцениш красотата, ако тя не е съчетана с поне малко усилие? А понякога и много усилие. Но все пак Мечо Пух е казал: „колкото повече – толкова повече“...

Усилието се нарича „на планина през лятото“ - и си струва до последната капка пот.

Всъщност България е повече планинска страна, отколкото морска. А юли, август и септември са вероятно най-добрите месеци, за да установите това – стига да не сте планирали тримесечен отдих на Черноморието. Но дори и да е така, пак можете да избягате за малко от пека и да се отдадете на друг тип почивка – тази сред планинските пътечки.

Плюсовете на планинските разходки и преходи са много.

Първо: никога не ви е чак толкова горещо, колкото на морето.

Това е така, защото, ходейки, вие постоянно сменяте пейзажа, и съответно прохладните сенки с напечения камънак. Обикновено времето в планината е непредсказуемо и тъкмо когато заврите от жега, вземе, че завали. Но именно това е интересното.

Второ: правите чудесен тен, само докато се движите.

Е, да, може да изгорите на „ръкави“, но това е сигурен знак, че сте печен планинар. А и подсещане никога да не забравяте слънцезащитата със силен фактор, когато ходите в планината.

От чувство за отговорност тук задължително трябва да припомним и другите задължителни артикули: черни очила (най-лесно се слънчасва през очите), шапка или кърпа, планински обувки, дълъг и къс панталон, потник, тениска и яке за вятър. Ако се очаква студ на по-високо, е добре да имате и полар. За вода няма нужда да напомняме.

Трето: ходенето е най-доброто физическо упражнение.

Катеренето по чукарите е несравнимо по-приятно от висенето на климатик във фитнеса. И около 100 пъти по-интересно. Вкарването на чист въздух в дробовете ще увеличи тонуса ви в пъти по-бързо, отколкото изпиването на 10 енергийни напитки.

Четвърто: ходенето на планини редуцира стреса, успокоява тревожните мисли и ви кара да се съсредоточите върху важните неща в живота.

Когато видите гледките около себе си, дори подсъзнателно разбирате, че те ще бъдат на същото място и след 100-200-300 години, когато вас няма да ви има, да не говорим за вашите проблеми. Ходенето по планините е уникален начин да осъзнаете собствената си суетна незначителност, внезапно да проникнете в безсмислието на голяма част от ежедневните си планове, да осъзнаете какво имате и кое ви липсва.

Взрени във величествените гледки, разкриващи се под краката ви от върха, който току-що сте покорили, няма как да се замислите за чудото на съществуването. А усещането, че от края на всичко ви дели точно една крачка, може да бъде истинско откровение – и аларма - за уморения офис-мозък...

Пето: планината ни прави значими и ни напомня, че сме напълно отговорни за собствения и чуждия живот.

Дори не толкова екстремните разходки, предназначени за начинаещи, трябва да бъдат планирани, защото планината може да бъде приятел, но може и да е враг. Вашият живот – буквално – е в ръцете ви и колкото по-отговорно се отнасяте към тази истина, толкова по-гладки ще бъдат преходите. Вие отговаряте не само за собствения си живот, но и за този на хората от групата. Затова и в планините се раждат отлични приятелства.

Шесто: лоши хора няма в планината.

Тази известна планинарска поговорка в голяма степен е вярна дори и в смутните времена, в които живеем. На морето може и да ви се случат неприятни срещи с недобросъвестни, агресивни, пияни и открито враждебни туристи, но в планината не е така. Само си представете как един себичен и злонамерен човек се поти и пъшка, катерейки се по чукарите на височина над 1500 метра... Ами не. Той ще предпочете АТВ-то.

В националните паркове моторните превозни средства са забранени, но това не пречи напоследък да има доста мотористи и АТВ-та по планинските пътеки. Подобни изцепки са не само възмутителни, но и трябва да бъдат абсолютно подсъдни. Национален парк означава защитени видове, чист въздух и дивна природа – и селяците с МПС-тата нямат място там!

Внимавайте в предложенията за планинарски туризъм в социалните медии.

Планинският туризъм звучи много примамливо, а модата на масовото ходене по планините категорично се завърна. През последните години – и особено този сезон – планинарството стана отново хит, благодарение на социалните мрежи.

Facebook изобилства от оферти за планински преходи и вариантите за „уикенд сред природата“ са десетки. Това от една страна е хубаво, но от друга – не толкова. Минусът, е че организираният по този начин туризъм привлича бизнесмени за един ден, които искат бързо да натрупат пари, приписвайки си заслугите на „планински водачи“.

Само пример - организираното катерене до връх „Мальовица“, като само за водач едно от предложенията в интернет е за 40 лв на турист. А знаете ли, че до Мальовица има маркировка, която е елементарна дори за начинаещите, а през уикенда там има човекопоток, наподобяващ бул. „Витоша“ в София. Какви 40 лв точно даваме и какво получаваме в услуга? Водач из един от най-известните и посещавани маршрути ли? Нима за група от 10 души, „водачът“ ще вземе 400 лв? И то за качване, което може лесно да организирате с приятели?

Цените на „планинските водачи“ действително са доста високи в социалните мрежи, а през лятото „набъбват“ допълнително. Да, някои от предлаганите маршрути действително са интересни и по тях в никакъв случай не трябва да се тръгва без предварителна подготовка и без човек, който познава района. Но превръщането в бизнес на светлата идея за планинския туризъм е и притеснително.

Че нали ако Алеко Константинов беше взимал пари за ходене по планините, щеше да завърши краткия си живот като милионер, а не да четем как „Щастливеца няма пари за една цигара тютюн“... Този идеал трябва да запазим и сега, а не да го осребряваме. Защото националните паркове затова са такива – защото трябва да са достъпни за всички хора, на всички възрасти.

Доказателство за това е 75-годишната жена, която този уикенд срещнахме с приятели - тя изкачи Мальовица и се върна сама, в компания само на дървената тояжка.

Странно, тя нямаше нужда от „водач за 40 лв“...


Марина Стоименова