Тя се казва Мария и изостави бебето си пред блок в столичния квартал "Младост" преди дни. Тя няма работа, няма пари, болна е от коварна болест и изглежда сякаш... няма мечти. Тя е една средностатистическа сервитьорка от село Габра - място само на 30 км от центъра на София, което обаче изглежда сякаш е излязло от документален филм на BBC за бедността в 21 век.
Мария ражда второто си дете преди няколко месеца, но после го изоставя. Под едно дърво пред стар блок в столицата. С два плика храна, дрешки и памперси. Сега социалните не искат да й го върнат обратно. Тепърва те ще трябва да установят дали Мария ще бъде добра майка.
Междувременно тя е болна и може скоро да умре. Преди това обаче от бюрото по труда в Елин Пелин ще й предложат работа. Дали ще приеме? Мария казва, че "зависи, каква е работата". С две думи, може и да откаже.

Каква е равносметката? България е на първо място по изоставени деца в Европа. И целият този патос в стил "намирането на Моисей в плетен кош, носещ се по Нил" нямаше да е изобщо нужен, ако Мария си беше дала сметка навреме, че май няма възможност да отгледа второ дете. И май държавата не е докрай длъжна да се грижи за момичета като нея, просто защото не е честно. Не е честно към всички останали, които са работили години на минимална заплата, родили са и след това продължават да работят за същата заплата. Защото има жени, които се борят докрай. Със системата, с безпаричието, със съдбата.

А в село Габра днес има само 3 бебета. Ако върнат детето на Мария, ще станат 4. Горе долу до толкова трябва да преброи и всеки, които сега ще каже, че е важно да се раждат деца и всеки може да изпадне в отчаяние. Да, може. Така е. Обаче защо ги раждат, като после ги зарязват пред някой блок на сянка?
Вярно е, че в хубавия секс разум няма. И все пак - ако Исус е простил на палавата Мария Магдалена, трябва ли да намерят социалните причина да простят на нашата бедна, болна и отчаяна Mария и да й върнат бебето? Вие как бихте постъпили на тяхно място?
Едно нещо си мисля аз - дано Господ й прости, задето е зарязала тримесечно бебче в най-голямата жега в София. Другите не сме важни.