На 1-и Август 2017 Антония Григорова направи първата си стартова крачка по маршрута Ком – Емине. Целта е скоростно преминаване на 600-те километра по билото на Стара планина. Антония е първата жена, която се изправя пред предизвикателството да премине по маршурта с бягане за не повече от 6 дена. За повечето от нас звучи невероятно, може би дори малко лудо. За Антония Григорова и нейната треньорка Наталия Величкова това е страст и предизвикателство, пред което двете решават да се изправят преди една година. Тогава те кръщават проекта с името „Пътят КЕ 600“ – път, който се превръща в едно неочаквано и за двете вълнуващо пътешествие, изпълнено с много и интересни хора.

Финалната част от него е именно преминаването на Антония по билото на Стара планина, което ще може да проследите на живо ТУК. Още информация може да почерпите и във фейсбук профила на Антония Григорова,както и да видите снимки за всичко интересно, случващо се по Пътя Ком – Емине 600.

За Ком – Емине

Антония Григорова

В България има над 3 000 км маркирани туристически пътеки и над 350 планински хижи. Хиляди са маршрутите, но най-забележителен сред тях е маршрутът по главното било на Стара планина – от връх Ком до нос Емине. Дължината му е 600 км, а сборното изкачване за целия маршрут е 15 000м. Минава по или покрай повече от 100 старопланински върха. Ком – Емине е най-дългият маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото „Маршрут на дружбата“. Трасето му съвпада с финалната отсечка на европейския туристически маршрут E3, който свързва Атлантическия океан с Черноморе. Крайните му точки са връх Ком, който е в непосредствена близост до границата със Сърбия, и нос Емине на Черно море, най-източната точка на Стара планина. Испанската част от трансевропейския маршрут Е3 представлява популярния поклоннически път Камино де Сантяго. Изминаването на разстоянието е постижимо за 15-17 дни в летни условия и около 1 месец в зимни.

История

За първи път „Ком – Емине“ е изминат през 1933 г. от Павел Делирадев, български пътешественик и изследовател, наричан „Следовникът на Алеко Константинов“. Всъщност самият Константинов първи дава идея за този маршрут, но не успява да я осъществи. Походът е повторен едва през 1953 г. от членове на Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) и е уточнен окончателно при последващите две изминавания през 1955 и 1959 г. Първият успешен зимен поход е направен през 1961 г. от двама души. Първото преминаване по маршрута в обратна посока (от нос Емине към връх Ком) е осъществено през юли 1968 г. от група на Русенския университет – ВИММЕСС. Днес освен за пешеходни туристически преходи „Ком – Емине“ се използва и като трасе за велосипедни и извъншосейни състезания.
Близо 30 години най-доброто постижение за най-бързо преминаване пеша е на Любомир Палакарчев, 5 дни и 14 часа, направено през 1987 г. На 11 август 2015 г. Божидар Антонов го подобрява, завършвайки за 5 дни, 10 часа и 10 минути, с 3.50 часа по-добро време от това на Палакарчев. 18 дни по-късно, на 29 август 2015 г., Кирил Николов - Дизела поставя нов рекорд, преминавайки маршрута за 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди, с около 21 часа по-малко от Божидар Антонов.

За Антония Григорова

Антония Григорова

До света на спорта Антония се докосва още в най-ранна възраст, а той от своя страна я завладява напълно и я учи на всичко - да губи, да печели, да цени, да се бори докрай и никога да не се отказва. От всички спортове – бягането е най-хубавата част от тренировките й. През 2016 г. тя финишира първа сред жените на четири ултрамаратона в страната. А ултрамаратон е всяко бягане на 42 км. В рамките на 3 месеца печели Витоша 100 - 92 км, Трявна ултра - 141 км, Персенк ултра - 157 км и Пирин ултра - 150 км. Какво я мотивира да го прави? Антония е категорична - инатът. „Да бъдеш по-добър, по-отговорен, целеустремен и щастлив. Да покажеш, че е възможно с постъпките си. Да си пример с всеки избор и действие. Тези мъничките неща, за които всеки говори, те продължават да ме движат напред“, казва тя.

Наталия Величкова за Антония Григорова

Защо пак Ком-Емине? Защото познавам Антония от години и винаги съм й се възхищавала на енергията, ентусиазма и търпението, с които прави всичко. Започнахме да работим заедно, като треньор и състезател, през март 2016 г. Четири седмици след това в един телефонен разговор попитах Антония:
-Знаеш ли какво си мисля за догодина?
И тя ми отговори:
-Ком - Емине...

Това беше началото на Пътят КЕ 600!

Антония Григорова и Наталия Величкова

Вече една година вървим по този Път. Не винаги е лесно, но знам, че всеки ден Антония се събужда и заспива с мисълта, че най-голямото предизвикателство за нея е да успее да докаже първо на себе си, че може да намери време, за Натаниел (6-годишния й син), за тренировка, работа, социални контакти, личен живот, любопитни нови неща, време за приятели ... Със сигурност понякога й се ядосвам, но след това си спомням, че това е част от Пътят и не само аз съм Учителят, а тя - Ученикът! Тези роли са само условни, защото аз също научавам много неща за себе си благодарение на такива моменти. Има нещо, което Антония притежава и буди симпатия у всички хора около нея! Няма значение колко й е трудно. Винаги може да ти се усмихне! И усмивката й не е заучена гримаса. Тя ти се усмихва искрено и без капчица фалш. Тази харизма е дарба! А това, което лично мен ме респектира у нея, е енергията й. За мен Антония Григорова е дефиниция и аналог за перпетум мобиле! А Пътят КЕ 600 е най-вече пътуване към самия себе си.

Антония Григорова за Наталия Величкова

Познанството ми с Наталия е от близо 15 години, като за този период бяхме толкова близки, че то неизменно премина в приятелство. През годините тя бе запозната с това как тренирам, как се представям на състезание и всичко свързано с начина ми на живот. Аз, от своя страна, знаех какъв професионалист е тя, познавах тренировъчните и методи, а също и подходите й за мотивация. За мен тя е от треньорите, които непрестанно се информират, обогатяват знанията си, „в час“ е с новите тенденции в спорта, интересува се от всички аспекти, засягащи спортиста и подготовката му.

След Олимпийските игри през 2014 г. продължих да тренирам сама, без отбор и треньор, което ми струваше доста грешки и няколко травми. В продължение на две години продължавах да се консултирам с Наталия по всякакви въпроси свързани с подготовката ми. В началото на 2016 г. взех решение да се подготвя за покриване на контролните нормативи за НО по ориентиране, а за там си трябваше бързо бягане, различно от това, което правих дотогава, подготвяйки се за Ултра маратони. Още щом я попитах дали ще ми помогне да се подготвя за тези контролни, тя се съгласи, но и двете знаехме, че възможностите ни са по-големи от покриване на контролни нормативи. Тя знаеше за отношението, възхищението и желанието ми за КЕ, но никога не го бяхме обсъждали, докато не го решихме. Оттогава то стана цел по пътя, както за мен, така и за нея. Смятам, че най-големият ни плюс като състезател и треньор е този, че сме приятелки, защото така аз имам пълно доверие в нея и никакво притеснение да споделя абсолютно всичко, което ме притеснява, дразни, не ми харесва или ме натоварва, но още повече, насреща си имам приятел, с когото мога да споделя всички тези положителни емоции от живота!

Решихме проекта да се казва „Пътят“, именно защото искахме да го обявим една година по-рано и да покажем на хората, а дори и ние самите да видим какво се случва, изминавайки пътя до една от целите и мечтите в живота ни.