Детелина Стаменова е психотерапевт, който специализира в областта на хранителните разстройства. Нейният девиз в професията е "Психотерапията е начин да дадеш на душата си мехлема, от който има нужда, когато е наранена" и е посветила усилията си на това да помогне на все повече хора да установят, че имат нездравословно отношение към храната. В подкрепа на Световния ден за действия срещу хранителните разстройства тя организира подобна инициатива и в рамките на България.

Статистиката сочи, че 4 от 10 човека са имали или познават някой, който е имал хранително разстройство, а 50% от тийн момичетата и 30% от тийн момчетата използват нездравословни начини за контрол на теглото си като пропускане на хранене, строги диети, повръщане и взимане на лаксативи. Наднормено и свръхнормено тегло се изчислява като 5-10% от населението. През последните 50 години специалистите наблюдават нарастване на анорексията в частност във възрастта 10-24 години.

Затова, заедно с Детелина, ще направим серия от материали, посветени на темата.

Първият от тях е посветен на признаците, по които можете да познаете, че вие или ваш близък има хранително разтройство:

Първото, което искам да кажа е, че хранителните разстройства са много повече като брой, отколкото хората си мислят. Приликите водят до обобщение, но произходът може да е от всякакъв характер, заради което психотерапевтите се занимават с нещо като „археология на травмата“, като травмата е поредицата от причини довели до съответното състояние или поведение, неговото демонстриране и изчезване, понякога модифицирането му в друго – защото понякога свръхслабите отиват към качване на килограми или от преяждане се минава в повече алкохолни единици от обичайното или „травмата пътува из тялото, търсейки начин да й обърнете внимание“. Така, по някакъв начин всеки човек, който страда развива свое уникално и лично, хранително разстройство. За да е напълно сложно, някои поведения, които са рискови, не могат да бъдат квалифицирани в сравнително добре познатите думи като „анорексия“, „булимия“ или „болестно преяждане“, а са помежду описанията и така човек си мисли, че не е точно с хранително разстройство, а „понякога прекалява“. Проблемът е, че това дава възможност човек да се успокоява – и да не предприема действия, защото реално обаче стои в списъка на болестите като „разстройство на храненето, неуточнено“, т.е. такива, които не включват всички точки, но далеч не са естествено поведение. Тъй като доста може да се намери, включително и в моя блог, искам да напиша онова, което е най-важно във повечето случаи, което дефинира „проблем с храната“ и няма да срещнете на други места и изразява според мен онези неща, които са общи при хората, които използват храната като начин да контролират емоциите си, ключът от които са изгубили някъде, някога

Мисленето за хранене или за глад

Когато „какво/къде/как/кога/защо ще ям“ доминира в целия ден като основна тема и се превръща в натраплива мисъл, която решава всичко – от това по коя улица ще мина до това, в колко часа ще почивам. Сметки от типа на „днес ще ям повече, после три дни нищо“. От другата страна е гордостта на „не съм яла вече три дни/една седмица“

Приемането на фигурата по нереалистичен начин

Всички около теб казват „приличаш на кожа и кости“, а ти си мислиш „тези бедра са като на Ким Кардашиян с 10 кг повече“. Когато майка ти отдавна е престанала да ти намеква, че тежиш повече от трите ти най-добри приятелки и ти казва да се погледнеш в огледалото (не одобрявам това поведение на родителите, но е факт, че понякога се случва). Тогава, когато мнението на околните драстично се различава от твоето собствено, тогава може би става нещо, което трябва да провериш какво е.

Можеш да изброиш поне 15 диети, които си правила поне по 1 път

Малко са хората, които не са влизали в капана на диетите, но най-често хората с хранителни разстройства (или дългият район около тях) са тези, които умеят да влизат от диета в диета, без да спират и в крайна сметка с променлив и все по-нестабилен резултат, но за сметка на това с нарастващо омерзение към себе си.

Тайният зъл любовник на име "Кантар"

Повечето хора с проблеми с храненето имат таен любовник, който е зъл. Мери до грам, но когато се усмихне, все едно Младият папа е дал благословия. Г-н Кантар се употребява няколко пъти дневно, докато бъде задоволен или докато те разплаче.

Срам

Срам от това какво ядеш, количеството, вида на тялото ти и от самата себе си. Срам от това, което правиш през деня и късно вечер. Омраза към себе си.

Злоупотребата

Злоупотреба с малко храна; с алкохол; с лаксативи; с торби от различни магазини; с доверието на околните; лъжи; повтарянето на „всичко е наред, нищо ми няма“; физически упражнения; злоупотреба с тялото.


Усещането, че „от утре ще е друго“

Не е. Рядко е. Дори никога не е. Не може просто да спреш с глада, тъпченето или повръщането. Търпението е големият препъникамък на хранителните разстройства. Като психотерапевт аз също се уча на него, защото когато човек дойде на сесия иска резултата скоро, ако може веднага. Честно казано и аз също, защото знам, че хората с хранителни нарушения страдат, не се лигавят, както често ги обвиняван околните. Няма да е от утре, със сигурност, въпросът е да променим посоката. Пътят е дълъг, трънлив и със завои, понякога обратни. Иска се време и търпение и затова с годините се убедих, че доверието в посоката, овладяването на „изкуството на малките крачки“ и да не се отказваш от е онова, което променя и превръща утре-то добро.


Връщайки се към началото и въпроса как човек да разбере има ли проблем – колко от тези призраци трябва да сте покрили, за да имате проблем с храната и да водите своята война с нея. Той е в няколко части, които водят към една основна тема: чувствате ли се като цяло, през по-голяма част от времето добре в кожата си, с тялото си, с нещата, които ядете? Доволни ли сте от себе си? Харесвате ли се? Човек е свободен, когато престане да използва храната за начин на решаване на емоционалните си проблеми, като преди това открие какво храната му помага да реши и открие нейния истински вкус. Вкусът на шоколад без угризения, вкусът на няколко парченца чипс (а не на цял голям пакет), удоволствието на това да хапнеш толкова, колкото ти се яде. Ако все още имате съмнения, можете да се подложите на теста на сайта voinatashranata.com