Алдо Гучи (1905-1920) е шеф на могъщата модна империя от 1983 до 1986 година. Той е най-големият син на основателя на марката Гучи Гучи. Освен талантлив моделиер и гениален бизнесмен, Алдо е заклет поклонник на жените. От съпругата си има трима сина, а от любовницата Бруна Поломбо – една дъщеря, родена като незаконно дете. Бруна и Алдо се запознават, когато тя започва работа като продавачка в един от бутиците му във Флоренция. Разликата между тях е 20 години, но това не пречи скоро на бял свят да се появи дъщерята Патрисия. Наскоро тя издаде книга „В името на Гучи”, където разказва за трудния живот на майка си и баща си.

„Мама отдавна се бе примирила с лъжите на татко по отношение на жените. Дълбоко в душата си обаче тя бе наясно, че той никога няма да я изостави, защото за него е „единствена”. В първите години на живота ни в Рим татко започна да ни навестява все по-рядко. Мама подозираше, че той има още една любовница и опасенията й не бяха безпочвени. Все пак той се хвалеше, че е прелъстил дори монахиня. Веднъж мама подслуша разговора му по телефона, докато той се извиняваше на гаджето си, че не може да си видят. „Бруна е тук”, обяснявал шепнешком баща ми. Положението се усложни, когато една от братовчедките каза в прав текст на майка ми, че Алдо си има любовница, на която е купил жилище. Непрекъснато й подарявал скъпи картини.

Сърцето на мама спря:
-Боже, Бруна, извинявай. Нима не знаеше?
-Това са само слухове-отвърна мама.
Тя обаче реши да ги потвърди и започна да събира методично доказателства за връзката на баща ми. Не бях в къщи, когато мама е поставила на масата папката, в която били изброени местата на срещите им, датите и часове. Вътре били всичките им общи пътувания, номерата на стаите по хотелите, всеки подарък, който другата жена е получила. Татко мълчал. „Беше като сфинкс. После стана, оправи сакото си и напусна къщата”, разказа ми тя. Алдо отлита за Америка, за да потърси покой, но мама му звъни в два часа посред нощ и плачейки, настоява да чуе истината:
-Стига, Бруна. Да, истина е. По-леко ли ти е сега? –извиква той.
Следва мълчание. Мама остава слушалката и бяга в дома на приятелка. Татко звъни непрекъснато, но телефонът е все зает. Обажда се на сестра й, на портиерката, на всички, които може да са я видели.”
В крайна сметка двамата си дават още един шанс. „На мама й трябваше доста време, за да му повярва отново.Любовта между двамата обаче се оказа по-силна от всичко”.