На 13 август 1899 г. се ражда Кралят на ужаса, известен още като Бащата на психотрилъра – Алфред Хичкок. Едно от най-знаковите имена, оставили незаличим отпечатък в историята на холивудското кино.

Създател на много от прийомите в жанра на психологическия трилър, Хичкок е сред водещите фигури, дали тласък на развитието и облика на съвременното кино.

Стълбовете, белязали характера в неговите кинопродукции, са сцените с неочакван край, напрегнатото действие и майсторски пресъздадената атмосфера на тревожно очакване и страх от неизвестността.

Кинематографист от класа, определян като най-великия британски режисьор, Хичкок оставя зад гърба си плеяда от звездни кинозаглавия, които от позицията на съвременното кино на ужаса може да изглеждат като лежерни филмчета за съботен следобед, но не и това да ги прави по-малко страховити.

Сред шедьоврите на Хичкок - безценни бисери от съкровищницата на голямото филмово изкуство на 20-и век, от които косите винаги настръхват, са: „Човекът, който знаеше твърде много” (1934), „Тридесет и девет стъпки” (1935), „Ребека” (1940), „Подозрение” (1941), „Сянката на едно съмнение” (1943), „Окованите” (1946), „Въжето” (1948), „Непознатият от северния експрес” (1951), „Прозорец към двора” (1954), „Световъртеж” (1958), „Психо” (1960), „Птиците” (1960), „Безумие” (1972).

Признание за цялостното си творчество Хичкок получава едва в залеза на живота си, а малко преди да си отиде от земния свят през 1980 г., е посветен от кралица Елизабет II в рицарско звание.

За жените и брака, за любовта и живота, за страха, убийствата, киното и... птиците - вижте 15 от най-мъдрите, забавни и вдъхновяващи цитати от Краля на ужаса:

Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.

Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.

Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.

Да те ударят не е толкова ужасно. Ужасно е самото очакване.

"Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея."

"Няма нищо по-страшно от затворената врата."

"Любовта е като партия бридж, в която всички блъфират – мъжете, за да спечелят, а жените, за да не загубят."

"Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш."

"Никой няма да ми повярва, ако правя други филми. Естествено, бих могъл да направя и "Пепеляшка" - разбирам от занаята, усърден съм, но ако го направя, хората веднага ще започнат да търсят трупа в каляската."

"Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?"

"В "Птиците" работих с 1500 врани и това ми създаде много по-малко неприятности от работата с един-единствен актьор. Винаги съм завиждал на Уолт Дисни, защото неговите герои са нарисувани на хартия и всеки път, когато не му харесват, може да ги накъса на парчета."

"Докато снимах "Птиците", имаше представител на дружеството за защита на животните и винаги когато той ми кажеше: "Достатъчно, г-н Хичкок, струва ми се, че птиците са уморени", незабавно прекратявах снимките."

"Ценя птиците и смятам за абсолютно справедливо тяхното отмъщение към хората в този филм. От векове те са преследвани, убивани, препарирани. Човекът ги яде или използва перата им за писане. Толкова много подлост си заслужава едно назидателно наказание."

"Страхувам се от всичко: от крадци, от полицаи, от тълпите, от тъмното и от... неделята. Освен това ме е страх от филмите ми. Не разбирам как зрителите ги издържат."

"Усещам, че светлините на прожекторите угасват. Най-накрая ще мога наистина да си почина и да се наспя..." (предсмъртните думи на Алфред Хичкок).

Четете още: Мъжете и жените в цитати!