Днес, 15 август (28 август, по стар стил), целият християнски свят чества един от най-големите църковни празници - Успение Богородично, наричан още Голяма Богородица. С него се отбелязва краят на Богородичните пости.

В библийските писания, стигнали до наши дни, се разказва историята за смъртта на Богородица, която поела пътя към небесата на 64-годишна възраст. Докато се молела един ден в Елеонската гора, пред нея се явил Архангел Гавраил с палмово клонче в ръка. Той ѝ възвестил нейното въведение в Божието царство, което ще се случи след 3 дни. С голяма радост Божията майка приела вестта, че най-после желанието ѝ да се възвиси в небесното царство и бъде заедно със своя син, ще се изпълни.

В деня на нейното Успение по нейна молба се явили всички апостоли с изключение на един, Тома. Той дошъл след нейната смърт. Тя помолила никой да не скърби за нея, защото е щастлива и готова да поеме по отредения ѝ път. На самия ден на нейната смърт се явил и Исус Христос, придружен от ангелите и светците, за да я отведе със себе си.

Тялото на Света Богородица било отнесено и погребано в пещерата, намираща се до селото Гетсимания. На 3-ия ден след смъртта ѝ, когато отворили входа на пещерата, за да се прости и апостол Тома с нея, мястото, на което била положена Дева Мария, било празно - Светата майка била възкръснала.

Смъртта на Богородица се оказала само успение (заспиване), оттук идва и названието, под което е известен денят на нейната кончина.

По божествен начин смъртта на Майка Богородица събрала всички апостоли и те седнали заедно на прощална трапеза в нейна чест. В момента, в който благославяли хляба, тя самата се явила пред тях.

В чест на това събитие на този ден църквата отслужва тържествена литургия и прави възношение – въздигане на хляба.

По стара българска традиция жените на този ден отправят молба към светицата да благослови семействата им и да дари децата им със здраве.

Според поверията, в нощта преди празника жените, които искали да се сдобият с рожба, се молели на Богородица да им помогне и да сбъдне горещото им желание за майчинство. Те носели дарове пред иконите с нейно изображение и преспивали в църквите, носещи нейното име. На самия ден девойките не трябвало да докосват нищо с червен цвят, за да не останат бездетни.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с християнски орнамент, агнешко, варено жито, царевица и тиква, диня и грозде. Миряните даряват на църквата свещи, домашно тъкани платна, покривки и пари.

Нека в днешния ден - празник, в който чудесата стават реалност, а желанията се сбъдват - всички ние смирено и чистосърдечно да отправим благодарствена молитва към Божията Майка...

Благодарим ти, че сама, изпитала в най-нежна възраст скръбно сиротство, с радост си приела върху себе си дълга да лекуваш и помагаш на всички самотни, изоставени човешки рожби – да бъдеш Утешителка и Застъпница на всички сирачета и страдащи. Молим се само, поне малко повече от нас, хората, да те приемем искрено и дълбоко в сърцата си. Така и сирачетата ще са по-малко, и детската глъч, плискаща навред звънлива радост – по-многобройна.