Макар през последните години все повече българи единодушно да заявяват, че предпочитат Гърция за лятната си отпуска, все пак голяма част от нас по традиция отделят някакво време - минимум по няколко дни – и за родното Черноморие.

В резултат на това, вместо безбрежни спомени от отпуската в някоя от „туристическите“ точки по 354-километровата българска крайбрежна линия, могат да се чуят най-невероятни истории.

Ето и моята история за лето Господне 2017-а:

През една от палатките на нашия лагер, разпънат в обособената част, наречена „къмпинг“ в района на Шкорпиловци, премина АТВ.

Доказателство, че през бивака се е разходило подобно превозно средство, бяха мръсните следи от гуми върху премазаната (заедно с багажа) палатка. Както и потвържденията на съседи от палатковия лагер, които се заклеха, че сме се „разминали леко“.

„Миналата година АТВ-то връхлетя върху друг лагер, в палатката се намираше жена. След това тя не можеше да говори от шок“...

В нашата палатка, слава Богу, нямаше никой, но изтръпвам от мисълта какво можеше да се случи, ако някой беше останал в нея.

В резултат на „инцидента“, затвърдих мнението си върху няколко неща, които правят българското Черноморското крайбрежие вероятно най-стресиращото място за почивка в цяла Европа (по-лошо дори и от Албания, където все повече българи избират да почиват).

Първо: АТВ-тата по Черноморието са на привилегировани лица, като обикновено ги форсират синове на местните феодали, но да питаш на кого точно – е излишно.

Никой няма да ти отговори. По-скоро ще ти кажат, че АТВ-та в района няма. В това се заклеха и съдържателите на заведението към къмпинга в Шкорпиловци. Въпреки че предния ден здрави момчета се разхождаха с машините по плажа.

Второ: Да ходиш на „къмпинг“ у нас е равносилно на сделка с дявола.

Ако имаш късмет да избегнеш местните бабаити, то е твърде възможно да ти се наложи да платиш „такса“ (за баня, градинка и т.н.) на собственика на заведението в близост. Но никой няма да ти каже предварително кой е този собственик и колко трябва да му платиш. Табели няма, а „ценоразписът“ се носи от уста на уста. Така че успех с „дивото къмпингуване“!

На някой къмпинги – например „Делфин“ - има ценоразпис, което би трябвало да прави нещата уж легални.

Но когато платиш на якия пич с червените гащи 10 лева за разпъване на палатка (на човек!) и за ползване на баня с ръждясал душ и клекало за тоалетна, разбираш, че нещата не са баш като у цивилизованите страни. Респективно, включително и Гърция.

Трето: Всъщност „дивото“ урежда всички.

Колкото и да е странно, от „къмпингите“ са доволни както онези пичове, които си инсталират каравана в горите около плажовете, слагат си плазма и слушат необезпокоявано чалга по цяла вечер, така и момчетата с АТВ-тата, които чрез тормоз са се превърнали в абсолютните господари на плажовете. Доволни са и собствениците на заведенията в близост до палатковите лагери, които предлагат минералната вода ту на 2 лв, ту на 2, 50 лв за литър и половина.

Резултатът от мисленето, че сезонът е кратък, затова „туристът“ трябва да бъде добре „изтръскан“ е, че след като разделят парите от денонощния си труд с местния феодал, собствениците на заведенията по морето отново си остават толкова бедни, колкото и да работеха нещо друго. Затова са и кисели.

Разбира се, мнозинството от българските летовници, изобщо не си и помислят да почиват на палатка.

За тяхното „приятно прекарване“ обаче българското Черноморие е приготвило други изненади.

Ако решите да платите за бунгала, например, трябва да знаете, че резервацията става понякога до половин година по-рано. Така е например за бунгалата в района на Шабла. Цените там са като в Гърция, а условията са като в социалистически пионерски лагер от 80-те години. Мухлясали бани, мръсни балатуми, легла с пружини. Но за сметка на това – изглед към морето. Всъщност, последното съвсем не е задължително – в Шкорпиловци изглед към морето няма, но пък бунгалата са далеч от приятни. Хладилник „Мраз“ в бунгалото е лукс, а мрежата срещу комари на прозореца е бонус, посрещан с възторг.

Грубото и агресивно поведение на концесионерите на бившите пионерски лагери е абсолютно задължително.

Правейки пари буквално от нищото, те живеят във вечната дилема дали пък сега да си правят усилието да перат и чаршафите. Е, ще ги изперат, ако изрично поискате. Защото все пак сте „гост“, не за друго. Запомнете това и не си представяйте, че ще предявявате други искания.

Най-прецакани са онези, които решават да отидат на квартира в някое курортно градче – или не Дай си Боже, в Слънчев бряг.

Те ще бъдат ужасени от шумната карнавална музика до късно посред нощ по улиците на градове и паланки - като например Синеморец, Поморие, Китен. В Слънчев бряг – обратно - „гостите“ ще бъдат под атака от страна на нощните патрули на МВР из заведенията. Чистките се провеждат под висш правителствен патронаж и засягат само заведения, чиито собственици не са „от нашите“. И независимо, че мутренските отношения не засягат туристите, те именно са жертвите на стреса и тормоза, на които е подложен черноморският бизнес.

Защото всъщност цялата система на българския черноморски туризъм е сбъркана от началото до края. Истински бизнес по морето няма – има само желанието да се изкарат едни пари на всяка цена. Колкото се може повече. А докато е така, в спомените на българските туристи Черноморието ще си остава онова диво място, където цари несигурност, агресия и саморазправа.

С една дума: нищо общо с „почивка“.

Автор: Марина Стоименова