Има нещо гнило в Дания: жестокото убийство, което разтърси Копенхаген
Автор
Woman.bg

Има нещо гнило в Дания: жестокото убийство, което разтърси Копенхаген

Има нещо гнило в Дания и този път не става дума за реплика от „Хамлет“. От няколко дни информацията за зловещо убийство на журналистка, извършено на борда на световноизвестен плавателен съд в морето край иначе пословично спокойния Копенхаген, оглавява челните страници на местната и международната преса.

А едно от „гнилите“ неща в целия случай, е липсата на мотив за извъшеното убийство. Засега това е и основният препъни-камък пред датските разследващи органи, които вече са арестували главния заподозрян за жестокото престъпление.

Гавра или панически опит да се прикрие инцидент?

В понеделник тялото на известната шведска журналистка на свободна практика Ким Уол, сътрудник на издания като Guardian, New York Times, Foreign Policy и Time, изплува на брега на 50 км южно от датската столица.

Тялото, тъй като става дума буквално за торс с отсечени глава, ръце и крака - се появи почти 10 дни, след като журналистката беше обявена за издирване. По торса има следи от насилие, които подсказват, че убиецът умишлено е искал да извади въздуха, за да може трупът да потъне и никога да не бъде намерен. Доказателство за бруталните му намерения е и металният предмет, завързан около трупа, който е трябвало да придържа тялото към дъното.

Но какво се е случило?

30-годишната Ким е видяна за последно на 10 август на борда на подводницата UC3 Nautilus. Тя отива там, за да направи репортаж с добилия световна известност и радващ се на култов статус в родината си самоук инженер, конструктор на ракети, предприемач и артист Петер Мадсен.

След изчезването на журналистката, Мадсен се оказва последният, който я е видял жив. Но показанията му относно това какво се е случило, продължават да са противоречиви. Изобретателят не признава вината си за убийството на Уол.

Показанията на ексцентричния изобретател

Първоначално Мадсен твърди, че е оставил Ким по нейно желание на остров край Копенхаген късно вечерта на 10 август, след което не знае нищо.

След намирането на тялото обаче, изобретателят променя показанията си и заявява, че журналистката е загинала вследствие на нещастен инцидент, случил се на неговата подводница. Той признава също така, че е „погребал тялото“ в морето.

Датската полиция потвърди самоличността на Ким Уол, след извършени ДНК-проби, сравнени с тези от четката й за зъби.

Междувременно адвокатът на Мадсен Бетина Халд Енгмарк обяви, че нейният клиент се чувства „облекчен“, че трупът е идентифициран. „Той иска единствено този случай да бъде напълно изяснен, което е в негов интерес“, обясни Енгмарк.

Работа на адвоката е да защитава клиента си, а в полза на Мадсен е именно фактът, че той действително няма мотив да извърши престъплението. Но ако става дума за инцидент, защо ще „погребва“ така варварски трупа в морето? И защо липсват краката, ръцете, главата?

Хронология на известното


На 11 август приятелят на Ким Уол подава сигнал в полицията, че журналистката е изчезнала. Същият този ден Петер Мадсен е спасен от бреговата охрана от водите между Швеция и Дания малко преди подводницата UC3 Nautilus да потъне.

Той заявява на хората от спасителната лодка, които се озовават на помощ, че е имало проблем с баластния резервоар, но когато се е опитал да го поправи, подводницата започнала да потъва.

Властите успяват да извадят злополучния плавателен съд на пристанището. При проведеното разследване е намерена кръв на борда, чието ДНК съвпада с това на Уол. Следва обвинението, че 46-годишният изследовател е потопил плавателното средство умишлено. Петер е задържан на 12 август.

Една знаменита подводница


Изключителната UC3 Nautilus е дълга 18 метра и тежи приблизително 40 тона. Тя може да се управлява от един човек от контролната стая. Известно е, че Мадсен често с гордост я е показвал на фенове, туристи и ентусиасти, които е водел на обиколка във водите под района моста Йоресунд, който свързва Швеция с Дания. Подводницата може да се потапя за около 20 секунди, както и да превозва до 8 души на 100 метра под морското равнище.

Петер Мадсен е основният ум зад конструкцията на плавателното средство, построено с помощта на доброволци. Когато е пусната във вода през 2008-а година, Nautilus става известна като най-голямата частна подводница в света и предизвиква истинска сензация, прославяйки името на създателя си.

Има ли проклятие на Nautilus?

Веднага след изчезването на Ким обаче се заговори за онова, което Петер в известна степен използва като реклама през годините: проклятието на подводницата.

През 2015-а Мадсен, който е мажоритарен собственик на компанията-строител, изпраща две съобщения до двама от членовете на борда на директорите. В тях той пише: „Има проклятие на Nautilus. Tова проклятие съм аз. Никога няма да има спокойствие на Nautilus, докато аз съществувам“.

„Никога няма да се чувствате добре в тази подводница... не вливайте повече животворна кръв в тази лодка“, се казва в другото съобщение. То е публикувано в официалния уебсайт на Nautilus, където се цитира информация, разказана от доброволци.

Петер Медсен – загадъчният ексцентрик

Не е странно, че репортер с международна кариера като Ким Уол е привлечена от Петер Мадсен. Ексцентрик, странник, изобретател и напълно отдаден на идеите си предприемач, той е перфектният персонаж за журналистически репортаж. В биографична книга, издадена през 2014-а, Мадсен е наречен „Рокет Мадсен“, тъй като е създател на Rocket-Madsen Space Lab – корпорация, която цели създаването на частни ракети за космически полети. В книгата Петер бива описан като темпераментен, но не и като жесток човек.

„Той не е жесток, не пие, не взема наркотици“, казва журналистът Томас Дюрсинг, автор на биографията в интервю за датското издание Jyllands-Posten на 14 август. „Но той е ядосан на Господ и на всички хора“, добавя Дюрсинг.

Коя е убитата журналистка?

Ким Уол е завършила журналистика в Колумбийския университет, както и London School of Economics. Кариерата й се развива много добре в последните години, като освен че пише за най-големите и елитни издания по света, тя прави запомнящи се репортажи от различни „горещи точки“, като например унищоженото от земетресение и цунами Хаити, лагерите за мъчение, оставени от диктатора Иди Амин в Уганда, минните полета в Шри Ланка.

Приятели и колеги я описват като упорита, амбициозна и способна да вижда винаги доброто у другите.

Нейната майка Ингрид публикува сърцераздирателен статус във Фейсбук в сряда, посветен на паметта й:

„С безкрайна мъка и ужас научихме, че са открити останките на дъщеря ни и сестра ни“, пише в поста. „Тази трагедия удари не само нас и други семейства, но също така и приятели и колеги навсякъде по света. През ужасяващите дни откакто Ким изчезна, ние получихме безкрайно много доказателства колко обичана и ценена беше тя като човек и приятел, както и като професионален журналист. От всички краища на света идват доказателства за това, че Ким е човек, който ще остави следа“.



Последствията

Независимо дали ще бъде доказана вината на изобретателя Петер Мадсен, отзвукът от това убийство няма да остане без последствия.

Датската полиция съобщи, че заради намерения торс на Ким Уол, отваря наново нерешения и също толкова скандален случай с убийството на японска туристка през 1986 година. Тогава части от тялото на 22-годишната Казуко Тойонага бяха намерени в найлонови пликове, разпръснати на различни места из морето край Копенхаген. Двете убийства много си приличат, което говори за рецидив.

Мадсен е перфектният заподозрян – богат, налудничав, странен, ексцентричен.

Но дали би потопил собствената си подводница, само и само за да прикрие следите на зловещото убийство? Досущ като в шведски криминален роман, случаят на Ким Уол вещае обрати, тайни и странности, които здравия разум не е способен да побере.

Най-мъчителното обаче предстои за близките на убитата журналистка, когато делото влезе в съдебна фаза. Историята тепърва ще се „обогатява“ с нови и нови разкрития, а сегашната мистериозност, както и фактът, че жертвата е журналист, гарантира непрекъснатото медийно внимание.

И въпреки това, не е сигурно, че някога ще разберем какво наистина се е случило.

Автор: Марина Стоименова