Неотдавна просветното министерство за пореден път отвори темата за предучилищното образование и отново предяви желание за прокарването на закон, задължаващ децата да тръгнат на училище на 4-годишна възраст от тази есен.

Това становище, разбира се, не остана без ответна реакция от страна на родителите, които категорично оспориха абсурдното според тях предложение. Абсурдно и според нас.

Защо? Тревогата ни идва най-вече от присъствието на една-единствена, малка, но красноречива думичка “задължително”. Ако трябва да направим сравнение, такава не съществува в нито една европейска държава! Опитът на министерството да наложи подобна мярка в учебната система, без право на избор от страна на родителите, е в категоричен разрез с образователните политики на ЕС. Или казано с други думи, европейски документ, изискващ въвеждане на задължително предучилищно образование за децата на 4-годишна възраст, не съществува!

За уточнение, задължителното образование се отнася предимно и само за училищното, но не и за предучилищното обучение!

В Холандия, например, по закон учебната програма действително започва от 4-годишна възраст, като първите две години обаче не са задължителни. Задължителното обучение започва от група 3, която се равнява на 1 клас в България. Освен това, често се случва да се забележат деца от една група, но с разлика във възрастта от 1, дори до 2 години.

И все пак, Западът е много широко понятие. Има разлика от западна държава до западна държава – като се започне от законите и традициите, мине се през материалната база и се стигне до квалификацията на педагозите. По отношение конкретно на българските училища по всички изброени сфери има какво да се желае. Ето защо, да правим сравнение със страните от Запад едва ли е най-удачният вариант в търсенето на пътя към усъвършенстване на образователната ни система, а по-скоро - нескопосан, неподплатен и криворазбран опит за имитация и подражание.

Факт е, че и ние си имаме закон по този въпрос. В чл. 53, ал.2, ясно е казано, че училищното, а не – предучилищното, обучение е задължително!

Изниква и друг въпрос. Не би ли било редно да има по-ясна концепция по проблема как трябва да се извърши подобна образователна реформа, позволяваща задължителното въвеждане на децата ни в предучилищните класове? Липсата на традиции, наличието на достатъчно опитен и квалифициран персонал, неясните програми, по които ще се провежда предучилищната подготовка на децата – всичко това остава у родителите усещането за несигурност, недоверие и безпокойство.

Друг е въпросът, че се нарушава правото на всеки родител сам да преценява и избира алтернативна форма на обучение за детето си, особено когато то демонстрира конкретни заложби или силно развит интерес към дадена сфера от изкуството, науката или спорта. Задължението завързва ръцете на този родител и това, че той е намерил начин да осигури по-добра среда и грижи за развитието на детето си, загубва смисъла си.

В текста, който е част от чл. 47, ал. 1 от Конституцията, пише: “Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”. Решенията за децата са приоритет на родителите. Държавата е длъжна да ги подпомага в техните решения, а не обратното.

Редица изследвания показват, че в тази ранна възраст децата имат особено голяма нужда от грижовна и любвеобвилна среда, от обич и майчина ласка, от чувството за сигурност и лично внимание, от индивидуален подход според неговите качества, интереси и дарби, а не от институционализиране.

Безспорно опитите за включване на децата от най-ранна възраст:

Нарушават редица водещи международни спогодби, по които България е страна и според които семейството е водещо за начина на образоване на своите деца – ЕКПЧ Протокол 1, чл. 2; Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (чл. 14 и чл. 26 ал.3), Международният пакт за гражданските и политически права чл. 18, ал. 3, Международният пакт за икономически, социални и културни права, чл. 13. Нарушават правата на родителите и най-важното - правата и интереса на децата!

Не, не искаме да оставате с погрешното впечатление, че сме против иновациите и реформите в образователната система. Напротив! Такива трябва да има, но когато се правят, яснотата, прозрачността и достатъчно добрата информираност са признак на добре свършена работа и на наличие на силно гражданско общество.

Всичко около предстоящите училищни емоции, как да се подготвим за първия учебен ден и още много други любопитни и интересни факти около образованието у нас и по света, очаквайте в следващите материали, посветени на Негово величество Училището >>