Джентълменът и Дамата вървяха, без да бързат. Вечерната тълпа, доста оредяла през лятото, се точеше покрай тях като бавна мързелива река. Лепкаваият сумрак също не бързаше и се спускаше неусетно, омекотявайки очертанията на всичко.
Джентълменът направи две бързи крачки, за да стигне до вратата преди Дамата и тогава го усети. Рязко пробождане някъде в лявата част на гърба. Смяташе се за сравнително корав мъж, но почти му избиха сълзи. Острието направо го прогаряше. Поколеба се дали да сведе глава и да погледне или да се обърне. Мозъкът му почти беше отказал, затова избра първото.
Очакванията на Джентълмена да види поне 20 сантиметра стоманено острие да стърчи от гърдите му изобщо не се оправдаха. Нямаше нищо. Ни острие, ни кръв, ни дявол. Мисълта му трескаво заработи и въпросите запрепускаха из главата му. Не беше инфаркт, нали трябваше да ти изтръпне цялата лява страна или нещо подобно? Какво тогава?
- Айде де, що се моташ? – раздразнено попита Дамата, отваряйки вратата на модерното ресторантче с още по-модерното меню и абсолютно най-модерните хора.
Това го извади от болезнения ступор.
- Идвам. – отговори и я последва.
Само бездомното куче, което се бореше с найлоновата торбичка около изхвърлената сутрешна баничка, уличният музикант с тромпета и звездите видяха как Джентълменът примигна и нещо от него изчезна.
Не, не започвам книга, мили дами(а може би трябва да помисля по въпроса). Така се случи смъртта на Джентълмена. Просто ви разказвам. Кой го убива ли? Е, ще трябва да прочетете този материал до края.
Една (по)читателка ми писа и събуди едни мисли, които от доста време ме занимават. Не, че съм голям мислител, просто има неща, които ми правят впечатление.
Времената, в които живеем, мацки, са интересни. Не непременно добри, но интересни. Например всички вие ставате свидетели на смъртта на Джентълмена, дори бих могъл да кажа, че вие извършвате това престъпление срещу себе си, а дори не го разбирате.
Само за някакви си десетина години вие успяхте с дружни усилия да унищожите цялата джентълменска раса. А тези, които оцеляха, хванаха Балкана и минаха в нелегалност. Дори тук, на плажа, дочувам онзи специфичен мляскащ звук, който принудителната липса на джентълмени издава.
Защо, мили мои, си причинихте това? Ясно ми е, че отсега виждате накъде върви този материал и поне 20 от вас си казват „ох, добре, че моят си остана джентълмен“, но поне 100 от вас се замислят дали не са част от заговора. Малко оптимистично си мечтая за 120 читателки, ама едва ли. Поздравявам и двете дами, които ме четат. :D
И така, мацки, вашите избори заличиха джентълмените. Кои избори ли? Само стойте. Don’t believe me, just watch.
1.Лошите момчета – по тях си падате, нали? Малко грубовати, с тридневните бради, разчорлените средно дълги коси. Bad boys for life:D Искате да ги опитомявате или да ги превръщате в джентълмени, но опитвайки се да уловите лошите, губите добрите. Да ви издам ли една тайна? Най-лошото, което тези лоши момчета са правили, е да си носят боксерките и чорапите по 2 дни поред и после да ги метнат на средата на стаята. Или да не ви свалят капака на тоалетната чиния. Абе, що ви дразни толкова това? Винаги съм се чудил. Има и един друг вид лоши момчета. Наистина лошите, от които рядко ще се измъкнете по собствено желание.
2.Цървулите – ей, това вече е върхът на простотията. Защо сте склонни да замените един порядъчен джентълмен, който ви харесва, за най-обикновен цървул в прилепнала тениска от средностатистически магазин в мола, два абсолютно посредствени татуса, които ще откриете на всеки трети от техния вид, скини дънки(турски) и върха на висшата мода – спортно-елегантни обувки. Ни кецове, ни обувки, а най-ужасния хибрид на всичките 14 обитаеми планети. Знаете отвличан съм и съм наясно. Е, какво им харесвате на тези? Евтиния „стил“? Или може би невероятната оригиналност? Или може би начина, по който ви оглеждат като парче месо? Или се разтапяте на „Ко стаа мацко? Сама ли си? Ааа, тия дебелите ли са ти приятелки? Та черпя ли едно?“ Поне веднъж срещали ли сте джентълмен между тези особи? Аз не. Но вие обръщате гръб или махвате с ръка на джентълмените, за да придобиете права над някой подобен индивид. Защо го правите нямам ни най-малка представа. Но то си е за вас.
3.Баровците – да, точно онези, със скъпите коли, за които някои от вас мечтаят. Същите тези, които смятат, че сте еднакви п*тки, които могат да купят с пари. А и често успяват. Какво ви харесва в тези застаряващи мастодонти с по няколко като вас във ведомостта на великите си фирми? Заслужава ли си за сметка на джентълмен? Явно да. Далеч съм от мисълта, че това е ваше подсъзнателно решение. Ще заложа на съзнателен избор и чиста търговия. Не е ли така? Ще се радвам да ме опровергаете.
4.Изключението – да, има и изключение. Има безсмъртен, неунищожим, неразрушим с никакво оръжие, познато на женския род, джентълмен. И той е. Неговото име е. Не, не е Неофит. Нарича се Жененият. Разбира се, той винаги е джентълмен, действа ви леко предизвикателно, някак ви влиза под кожата, без да разберете. Много често успява да ви убеди, че ако не беше срещнал съпругата си, точно вие щяхте да сте избраницата на неговото сърце. Не са нужни дори обещания, вие се хвърляте като гладно куче на топло кюфте. И не ви дреме. Усещате се обичани, обгрижени, важни и по-добри от жена му(а дали някоя като вас не се чувства по същия начин спрямо вас?), но всъщност той се прибира при нея, а вие си лягате сама. И на Коледа сте сама, защото то децата, нали разбираш. Обичам те, ама жената. Сама. Няма да мога този уикенд. Сама. Искам те, но командировката ми е чак другия месец. Сама. Сама. Сама. И малко по малко, уж бавно, но всъщност не, вашите животи изтичат, а неговите деца растат. И накрая се оказва, че джентълмените, които са се опитвали да ви дадат всичко, са останали някъде в миманса, за сметка на някаква жалка отрепка, която не получава това, което иска у дома, може би защото е бил „лошо“ момче и някоя като вас го е избрала за сметка на някой друг, там някъде назад в миналото. Жененият е хлъзгав, галантен, романтичен, грижовен, НО е женен. Не го бъркайте с джентълмен, той е просто жалък остатък от самия себе си.
Дали мога да продължа с класификациите ли? О, да. Но Главната е доста стриктна по отношение на дължината на материалите.
Отворете си гримираните очи, мили дами! Широко. И гледайте. Вижте ги. Те са там. Научени от деца, че жените са за да ги обичаш, да се грижиш за тях, да не тъпчеш достойнството им, да ги чуваш и разбираш. Да ги усещаш и прегръщаш. Да ги успокояваш, да си делиш пицата с тях, дори когато не си ял от два дни и мразиш да ти ядат от чинията. Да ги прегръщаш силно, но нежно. Да им вярваш и държиш за ръка под звездите. Да ги учиш на съзвездията, да им разказваш истории от миналото си, докато пиете евтина бира на забравен от боговете плаж. Изобщо научени са да обичат вас. Такива каквито сте. Научени са от такива като вас – баби, майки, сестри. Не оставяйте цялото това познание да се загуби като стара рецепта за изключително яка туршия. Защото краят е близо.
Почти е невъзможно да се пише от телефон на плажа. Но заради вас съм готов на всичко. Айде. И Силата на джентълмена да бъде с вас.
Мили дами, не забравяйте!
Rebel вече се изявява на нашата страница и отговаря на всички онези въпроси, които искате да зададете, но не успявате да го направите по една или друга причина. Отпуснете се, не се притеснявайте да питате, ще останете изненадани колко дълбоко познава Rebel женската душа. Вашите въпроси изпращайте на askrebel@woman.bg. Voila!
Прочети повече на: https://woman.bg/rebel-otgovarya/v-kraya-na-denya-zhenata-reshava-s-kogo-da-si-trugne.52386.html
