Един класик е казал, че всички щастливи семейства са еднакво щастливи. Бих поспорила с него. Плащам висока цена за своята семейна идилия.

Тогава май беше почивен ден. Мъжът ми замина на поредната си командировка, аз останах вкъщи сама. Нямах никакви планове, работни задачи и срещи, затова от скука реших да си направя акаунт в социалните мрежи. В крайна сметка всички се „чекват“, публикуват общи снимки, обсъждат разни неща – защо и аз да не го правя? В офиса ми може да има строга политика за поверителност, но аз се уморих да се държа, все едно работя във ФБР. Ей сега и аз ще започна най-сетне да поствам щастливи семейни снимки, закуски и покупки.

Регистрирах се, добавих любимия си в „приятели“, а после Фейсбук сам започна да ми предлага приятели – неизвестно защо все млади хубавици (някои от тях бях виждала, но повечето не познавах). Това ме учуди, започнах да разглеждам профилите им. Почти всички имаха снимки с моя любим, които бяха подписани някак интимно: „Зайко, ти си страхотен“, „Липсваш ми“, „Моят мил С.“. Отначало даже ми стана смешно. Но когато видях снимка, на която женска ръка беше положена на гол мъжки гръб (а мъжът ми има доста характерно разположени бенки по гърба), ми призля. Жестоката истина се стовари върху мен – любимият ми ми изневерява. При това нагло и открито, без да крие следи и имена.

Тази истина не се вписваше в нашата приказка

Когато направих това ужасно откритие, вече бяхме заедно от осем години. Запознахме се на един кастинг – мъжът ми още тогава беше известен продуцент. Аз можех да се похваля само с висок ръст и самоувереност. Не можех да пея и се движех несръчно, затова не влязох в състава на групата. Но пък попаднах в прегръдките на С. Той доста бързо ме запозна с родителите си. Имаха огромен апартамент в стар блок, етажерки със стотици книги, скъп порцеланов сервиз, оригинални картини на авангардисти. Баща му е професор, действащ член на Академия на науките, а майка му – културен деец и изкуствовед. Тези хора ме приеха с такава откритост и добрина, сякаш отдавна бяха чакали появата ми. Самият С. ме гледаше с възхищение, проявяваше загриженост, стараеше се да предугажда желанията ми. И аз разбира се чувствах, че израствам до него, той ме водеше на прожекции на арт филми, говореше ми за история на изкуството, четеше ми откъси от шедьоври на световната поезия – общо взето ненатрапчиво ме образоваше културно. Освен това ме водеше на почивки в Европа, при това не на култовите туристически места, а по малки градчета-бисери. Докато другите ходеха във Флоренция, ние прекарвахме дните си в Равена и се разхождахме из един от първите византийски храмове. Когато поисках да отидем в Париж, мъжът ми избра вместо него незабележимия на картата Ним, бил някога столица на едно галско племе. Общо взето той ми показваше света от неочаквани и необичайни страни и аз с всеки ден се чувствах все по-очарована от С. Затова не слушах предупрежденията на приятелките си, които казваха, че не може да се вярва на мъж, който е заобиколен от сутрин до вечер от красиви жени.

Оказа се, че С. има натоварен работен график – понякога заминаваше на снимки за няколко седмици, ту в Самарканд, ту във Флорида. Започнах да се измъчвам от отсъствието му и той ме убеди да направя кариера. Намерих си работа в банка. Тъй като вкъщи често нямаше кой да ме чака, оставах в офиса до късно, вършех допълнителна работа, помагах на колегите и на началника си. Радвах се, когато през почивните дни имах да работя по проект, вместо да се чудя какво да правя. Активен социален живот водех само тогава, когато С. си беше у дома – общувах с колегите му, ходих с него на светски мероприятия, виждах се с момичетата от музикалните групи, които той продуцираше. Понякога девойките го хвалеха твърде разпалено или го прегръщаха, но аз никога не изпитвах ревност и не изпитвах съмнения. В крайна сметка той е достатъчно известен, аз трябва да съм над тези неща, а не да го подозирам.

Бездната, която се отвори пред мен…

След като видях тези снимки, си поплаках, после се обадих на Мария – тя беше в същата кинаджийско-музикална компания като С. Вместо „здравей“ веднага я попитах, истина ли е, че С. има много други любовници. Мария се смути и започна да мънка нещо от сорта на „Той е творческа личност, трябват му музи“. Аз повторих въпроса си. Тогава Мария избухна, сякаш цял живот беше чакала да ми открие всички креватни тайни на мъжа ми. При това тя не само потвърди догадките ми, но и изброи имената на момичетата (с някои се познавах доста добре), разказа ми как ги прелъстява обикновено С., какво им говори, как действа, какви сексуални техники практикува. Само за едно си премълча – че и тя самата е спала с него няколко пъти. Това научих от друга приятелка няколко дни по-късно. Оказа се, че излизайки от къщи, мъжът ми се превръщал в свободен човек. Без мен се отърсвал от тежките окови на консерватизма, участвал в някакви диви сексуални оргии, взимал леки наркотици, напивал се. Оказа се един съвсем друг човек.

Първият ми порив беше да си събера багажа, за да се изнеса. Но после реших да дочакам С., който въпреки че беше в командировка и най-вероятно водеше бурен живот там, ми пращаше нежни съобщения, обаждаше ми се по няколко пъти на ден и дори намираше време да ми изпраща букети на работа. Исках да го погледна в очите този мръсник.



Когато се прибра, още от вратата посегна да ме прегърне

Отблъснах го. Последва ужасна сцена – аз виках, замерях го с разни неща, бутах му снимки в лицето. Той нищо не отричаше. После аз си взех куфара и се изнесох в апартамента, който вече бях наела.

С. започна да ме атакува с любов. Появяваше се навсякъде, където ходех. Говореше ми за чувствата си, молеше ме за прошка, плачеше. Всичко това уталожи гнева ми. Една вечер С. се появи с годежен пръстен и ми предложи да се оженим. Кълнеше се, че от този ден нататък няма да има никакви купони, изневери и забежки. Много ми се искаше да му вярвам и дадох съгласието си. Твърде мъчно и тежко ми беше без него, за да му кажа „не“.

Оженихме се, аз родих дете, а С. се превърна в почтен съпруг, който предугаждаше всичките ми желания и прекарваше много време с дъщеря си. Когато пътуваше, ми изпращаше подробни фото-отчети. В общи линии постепенно се успокоих.

Цената на щастието ми

Следващата буря се изви, когато детето ни вече беше на три годинки. На редовен преглед при гинеколога разбрах, че С. ме е заразил. Стана нов скандал. Тогава обаче нямах сили да си стегна багажа, да си взема детето и да си тръгна. Вече бях на 35 години, бях живяла дълго време под опеката на този мъж и бях много зависима от него физически и емоционално. С. ми каза, че не може да се спре. Мога да изисквам от него всичко освен вярност. Попита ме, не ме ли обича достатъчно, малко ли неща прави за мен? Трябваше да се съглася, че едва ли друга жена може да се похвали с мъж, който да я ухажва така страстно, както С. ухажва мен след 12 години заедно.

От онзи разговор насам минаха 4 години. Не бих казала, че С. е станал по-внимателен в изневерите си. Когато у нас се събират гости, обикновено познавам, с кои от момичетата е спал. С някои от тях дори успявам да бъда приятелка. Карам го всеки месец да си прави изследвания за венерически заболявания. При мъжете това е болезнена процедура. Но той се подлага на това. Когато е до мен, той е идеален – готви, помага ми за всичко, разказва забавни истории, дава ми полезни съвети за кариерата, грижи се за детето. В историята на връзката ни досега е имало само две караници – онези, за които разказах по-горе. Иначе никога не сме имали разногласия, той никога не ми е отказвал, ако го помоля за нещо, не ме е унижавал. Да, когато пътува, той има друг живот, но винаги се връща при мен. И аз съм щастлива жена – имам мъж, дете, кариера, добри доходи. Какво повече е нужно, за да си щастлив?