Това е една история за смъртоносна, но свята изследователска страст. История по действителен случай, в която главен герой не е една личност, а неизтощимият приключенски дух. Биографична драма, разказана майсторски от Дейвид Гран, и смело претворена на големия екран в класическия стил на режисьора Джеймс Грей!

„Изгубеният град Z” е отлична сплав от пътепис, биография и детективско разследване, посветено на британския изследовател и археолог Пърси Фосет. През 1925 г. той предприема пътешествие из амазонската джунгла, уверен в съществуването на легендарен древен град. Решителен и целеустремен до маниакалност, полковник Фосет пренебрегва присмеха на скептиците, считащи местното население за „диваци“. За експедицията избира само двама души, които да го придружават: 21-годишния си син Джак и Рали Римъл, най-добрия приятел на Джак. Макар никога да не са участвали в подобна авантюра, Фосет вярва, че са идеални за мисията: корави и предани.

Подкрепян от съпругата си Нина, той се връща отново и отново в джунглата в опит да обоснове теорията си, докато един ден не изчезва мистериозно. Стотици учени се втурват в пустошта, решени да открият Фосет и спътниците му живи или мъртви и да се върнат с доказателство за Z. През февруари 1955 година „Ню Йорк Таймс“ пише, че изчезването на Фосет е предизвикало повече издирвания „от всички онези през вековете, целящи да открият приказната страна Елдорадо“. Някои групи загиват от глад и болести, други изпадат в отчаяние и се отказват, има и такива, избити от племената…
Първоначално Фосет описва Z доста предпазливо: „Не допускам, че „Градът“ е голям или богат“. Но към 1924 г. писанията му вече са като сътворени в делириум, говори за края на света и за мистичното Атласко царство, наподобяващо Райската градина. Z е трансформиран в „люлката на всички цивилизации“. Възможно ли е тогава трима души да са изгубили живота си „за никога несъществувала цел“? Самият Фосет пише в писмо до приятел: „Когато боговете решат да погубят някого, първо му отнемат разума“.

Дейвид Гран, който е дългогодишен журналист, провежда собствено разследване във връзка с изчезването на Фосет – заминава за Амазония, за да търси нови свидетелства за съществуването на митичния град Z, както и за смъртта на неговия кръстник. Впоследствие се ражда книгата, която незабавно става бестселър №1 на „Ню Йорк Таймс“, до момента е преведена на 25 езика и е номинирана за наградата „Самюъл Джонсън“.

Кастингът на филма, създаден по мотиви от творбата на Гран, е безкомпромисен – в кожата на Пърси Фосет влиза Чарли Хънам - момчето, което преди 15 години ни спечели с „Никълъс Никълби”. Нина Фосет носи чертите на умопомрачителната Сиена Милър, участват още Робърт Патисън и Том Холанд. Филмът е сред акцентите в програмата на международния кино-литературен фестивал „Синелибри”, който ще се състои между 11 и 22 октомври!

ОТКЪС

Още откакто Франсиско де Ореляна и армията му от испански конквистадори се е спуснала по течението на Амазонка през 1542 година, може би никое друго място на планетата не е възбуждало толкова силно въображението, нито е притегляло така настойчиво мъже към гибелта им. А най-завладяващото от всички видения е това на Елдорадо. Рали твърди, че царството, за което конквистадорите научават от индианците, притежава такова изобилие от злато, че обитателите му стривали метала на прах и го издухвали „през кухи стъбла върху голите си тела, докато целите заблестявали от глава до пети“.
Ала всяка експедиция, опитвала се да открие Елдорадо, е завършвала катастрофално. Карвахал, който участва в отряд, издирващ царството, е написал в дневника си: „Стигнахме до такива лишения, че бяхме принудени да ядем кожените си колани и подметките на обувките си, сготвени с ароматни треви, и в резултат на това изпитвахме тъй голяма слабост, че не можехме да стоим прави“. Четири хиляди души загиват само при тази експедиция от глад, болести и от ръцете на индианците, бранещи своите територии с потопени в отрова стрели. Други издирващи Елдорадо групи прибягват към канибализъм. Мнозина изследователи полудяват.

През 1561 година Лопе де Агире повежда хората си на убийствен поход с крясъци: „Нима Бог си мисли, че след като вали дъжд, това ще ме спре да унищожа света?“. Агире посича дори собственото си дете и прошепва: „Представи се пред Бог, дъще моя, защото аз ще те погубя“. Преди Испанската корона да прати военни части да го озаптят, Агире предупреждава в писмо: „Давам ти клетва на християнин, кралю, че и сто хиляди души да пратиш, никой няма да се завърне жив. Защото всички сведения са лъжливи: по тази река няма нищо друго освен отчаяние“. Спътниците на Агире най-сетне въстават срещу него и го убиват; тялото му е разчленено и испанските власти излагат на показ главата на „Гнева Божи“ в метална клетка.

И въпреки това още цели три века експедиции продължават издирването, докато след много смърт и страдания, достойни за перото на Джоузеф Конрад, мнозинството археолози не стигат до заключението, че Елдорадо не е нищо повече от илюзия.

Ала Фосет е уверен, че в тропическата гора на Амазонка има приказно царство и че той не е авантюрист безумец, нито фантазьор, подвластен на миражи. Сериозен учен е, години наред събира доказателства в подкрепа на своята теза – изнамира артефакти, проучва изображения, изсечени в камък, разговаря с племена.

След яростна схватка със скептиците Фосет получава финансиране от най-престижните научни институции, включително Кралското географско дружество, Американското географско дружество и Музея на американските индианци. Вестниците предсказват, че той скоро ще смае света. „Атланта Конститюшън“ обявява: „Това е може би най-рискованото и със сигурност най-зрелищното приключение по рода си, предприема-
но някога от изтъкнат учен, подкрепен от консервативните научни среди“.

Фосет е установил, че древен народ с високо ниво на култура все още съществува в бразилската амазонска джунгла и че неговата цивилизация е толкова стара и развита, че завинаги ще промени схващането на Запада за двата континента Америка. Кръстил е този изгубен свят градът Z.

Автор: Юлия Петкова