Много жени живеят с усещането, че тяхната работа е изпълнена с прекалено много отговорности, че всичко зависи от тях и едва ли не, че светът ще свърши, ако не са те, за да го спасят. Освен че причинява прекалено голям стрес, възприемането на работата по този начин, е абсолютно погрешно.

Особено, ако разберем, че по света има жени, на чиито плещи напълно буквално лежи отговорността за съществуването на земното кълбо.

Запознайте се с ежедневието на жените-офицери от екипа за ракетни и ядрени операции на Air Forcе.

Опознаете ли тези жени, ще ви стане ясно, че вашата работа – било то и най-сериозната – е просто детска игра.

Жените съставляват основната част на екипите, които наблюдават, държат в изправност и изцяло контролират 450-те ядрени балистични междуконтинентални ракети на САЩ (ICBMs). Тоест – оръжието, което гарантира статута на военен хегемон на Америка по цял свят.

В американската армия слабият пол по принцип не е добре представен при почти всички постове, с изключени на точно тези свръхотговорни позиции във военновъздушните сили.

Тук има изключително голям брой жени – дотолкова, че към март 2016-а вече могат да се образуват цели напълно женски смени - а смените в ракетните бази на военновъздушните сили са с екипи от по 90 души.

Офицерите, които наблюдават ядрения ракетен арсенал нямат почивка: 24-часови смени, седем дни седмично, 365 дни годишно – и така е вече от няколко поколения – от 70-те години насам.

Но именно сега, при задълбочаването на кризата в отношенията между Северна Корея и САЩ, американското издание на Marie Claire поставя специален фокус именно върху жените, които вършат тази свръхотговорна задача.

Работата на тези офицери е да държат в изправност ядрените оръжия в готовност да бъдат изстреляни при заповед.

С една дума: това са последните човешки същества, които при заповед ще натиснат „червения бутон“ и ще вкарат света – или избрана част от него - в екологична, хуманитарна, климатична и сеизмична катастрофа. И те са предимно жени.

„Ако който и да е световен лидер реши да сложи край на тази тревожна игра на котка и мишка чрез атака, военните ще получат обаждането, което са очаквали през цялата си кариера“, пише Marie Clairе.

Така офицерите-жени живеят ден след ден с мисълта, че може да последва сигнал за атака.

Психологическото напрежение върху тях е ужасяващо.

Според наредбите, те не бива да остават сами на пост никога. Винаги се работи по двама.

Новаците могат да имат до осем смени в месеца, без уикенди, без почивки. Всяка смяна е 24 часа. Никой от офицерите няма извинение за закъснение или липса. Работата е много трудна, но пък е изключително отговорна и уважавана, защото да си в Air Force на подобна позиция изисква да може да ти се разчита на 100%.

Комуникацията и чувството за общност е много важно за тези жени, които имат изключително много свободно време, докато са на пост – нещо, което също може да бъде голям източник на стрес, защото във военните бази не може да се използва Wi-Fi. При липсата на комуникации, те са принудени да запълват времето си с четене, образование – и дори рисуване.

В същото време те са високо квалифицирани - обучени са на военната система, на историята на ядреното оръжие, знаят всички кодове за достъп, както и как да реагират при спешна ситуация.

Подлагани са часове наред на тестове и на редовни медицински проверки.

Всеки офицер на подобна позиция минава през специална програма, която измерва неговото психологическо и физическо състояние, така че на смяна винаги да има хора, на които да може максимално да се разчита.

По време на смените не се пие никакъв алкохол и не се взимат никакви храни и напитки с възбуждащ или сънотворен ефект. Всеки път, когато се излиза от смяна или се отива във ваканция, се попълва специален въпросник дали човекът ще се занимава с екстремни спортове докато не е на работа или по някакъв начин ще застрашава физическото и психическото си здраве. На подобна служба не се назначават и хора, които дори веднъж са се подлагали на хипноза през живота си.

Така, съгласно директивите, само хората, които са демонстрирали най-висока степен на индивидуална надеждност, отдаденост на работата и най-отговорно поведение имат право да изпълняват задължения, свързани с ядрени оръжия, и те непрекъснато се оценяват за спазване на съответните стандарти.

Екипът на Marie Claire бива допуснат в една от капсулите под земята, в базата в Северна Дакота – само една от всичките бази, разположени на територията на САЩ. Само тази база аема 12% от територията на щата под и над земята.

Военните бази са подсигурени изключително сигурно срещу ядрен удар. Разработката на тези бомбоубежища датира още от времената на Студената война, а и технологията, която се използва, включително компютърните системи – са от същото време. Причината е, че промяната към по-нови системи за управление на ядреното оръжие е в пъти по-опасна, отколкото използването на компютри от 70-те.

Входът към местата за отключване на ядреното оръжие става чрез специален криптиран код от две части – А и Б - и никой от офицерите не знае едновременно и двете части на кода.

Ако, не дай си Боже, някой ден, в базата бъде получена заповед за използване на оръжието, всеки един член от дежурните екипи трябва да въведе едновременно с другия своята част от кода. По този начин се „гласува“ за изпращането на ракети с ядрен заряд някъде по света. Но тази процедура трябва да се извърши от поне още 4 екипа за да може в небето да полетят 50 балистични междуконтинентални ракети, тъй като екип от двама души отговаря за изстрелването на 10 ракети.

Всяка ракета се намира на три морски мили от съответната капсула. Оръжията се съхраняват дълбоко под земята и нищо не издава за съществуването им. Над тях може да има поля от слънчогледи или други насаждения.

При огромната отговорност, която лежи върху плещите на тези жени, най-нормалният въпрос, който може да им се зададе е: „Ако се получи заповед за изстрелване на балистични ядрени ракети, ще имате ли моралната сила да изпълните нареждането?“. Marie Claire цитира офицер от базата в Северна Дакота, която отговаря с „Да“, защото това е нейната работа и няма голяма разлика от това, дали в базата се намира робот или човек...

Не е лошо да си спомняме за съществуването на тези жени всеки път, когато се оплакваме, че се чувстваме „като роботи“ по време на работа. Ами ако трябваше да изстрелваме ядрено оръжие? Колко от нас биха го направили?

Автор: Марина Стоименова