Париж-Ню Йорк-Лондон – това днес е географското положение на най-важните икономически точки на света. През 17 век обаче нещата са изглеждали по друг начин и в топ 3 на най-богатите световни дестинации задължително е присъствал Амстердам. Епохата, в която Нидерландия е била сред най-развитите и важни държави в света, днес е известна като Златния век.

Този век е и фонът, на който се развива действието в „Треска за лалета“ - екранизацията по едноименния бестселър на Дебора Могак.

„Треска за лалета“ вече излезе по кината в САЩ на 1 септември, но европейската (и българска) премиера предстои на 27 октомври. Междувременно филмът може да се гледа предпремиерно в рамките на филмовия фестивал CineLibri на 20 октомври.

„Треска за лалета“ е важно заглавие за всички, които вярват, че любовта е хазарт.

Филмът ще ги убеди, че ако смятат така, значи става дума за страст, а не за любов. И само заради това си струва да се гледа.

В главната роля – на момичето с лалето от картината, се въплъщава носителката на „Оскар“ Алисия Викандер, а нейн партньор е прекрасният Дейн Дехаан, чиито външен вид и актьорско поведение силно наподобяват тези на младия Леонардо ди Каприо. Горещо се надяваме Дехаан да продължи участието си в по-сериозни роли, тъй като досега най-известните му превъплъщения бяха във филми като „Валериан и градът на хилядите планети“ и “Невероятният Спайдър-мен 2“.

Колкото до шведската актриса - тя беше незабравима в ролята на емоционален робот в „Бог от машината“ (Ex Machina), след което взе най-престижния приз на Академията за поддържащата си роля в „Момичето от Дания“ (The Danish Girl).

Този път Викандер влиза в ролята на сирачето София, насила омъжено за богат и влиятелен търговец на подправки.

Напредналата възраст на съпруга й - Корнелис Сандвоорт (Кристоф Валц с 2 награди „Оскар“), e в основата на нещастието на героинята. Жена му дълго не може да зачене от него, но в същото време не иска да се раздели с удобния живот, който я измъква от блатото на бедността.

Историята се заплита майсторски след като суетата подбутва господин Сандвоорт да поръча художник за създаването на семеен портрет. Както може да се очаква, между младия Ян ван Лоос и между София пламва любов и посланието започва да става ясно – ако рискуваш всичко, можеш и да загубиш всичко.

Идеята за това докъде може да те доведе „треската“ се подсилва от случващата се в средата на 17 век истерия – завладялата Холандия мания по лалетата, която също е исторически факт.

Художникът се подлъгва по пазара на ценните цветя с надеждата да осигури повече средства за бъдещето си със София, но така става жертва на първия исторически документиран мащабен икономически „балон“.

Документална истина е, че през 17 век луковиците на лалетата достигат нечувани суми в Нидерландия, предизвиквайки хората да продават имуществото си, за да участват на борсата на цветята. Твърде бързо обаче следва „изтрезняването“ и осъзнаването, че масово е било залагано „всичко за нищо“, тъй като е абсурдно една луковица да има стойността на къща или на кораб.

Именно интересната историческа рамка на абсурдния „балон“, който търговците още тогава наричат „игра за глупаци“ (но все пак бързат да се възползват от него), прави сценария на този филм толкова достоверен.

Атмосферата на Холандия през Златния век се допълва от прекрасните ефекти, декори и костюми, които убедително превеждат през тази толкова отдалечена епоха. А тъмните и контрастни кадри, наподобяващи картините на „малките холандци“ показват ерудицията и професионализма на целия снимачен екип зад филма.

Макар и да изглежда „заснета на един дъх“, лентата на режисьора Джъстин Чадуик всъщност се отличава с дълга и тежка снимачна история.

Снимките започват още през 2014-а, но следват множество закъснения, за да стигне филмът до екрана чак 3 години по-късно.

Идеята за „Треска за лалета“ датира още от 2004-а, като главните роли са предвидени за Джъд Лоу и Кийра Найтли. Режисьор е трябвало да бъде Джон Маден, а продуцент Стивън Спилбърг. Работата обаче е спряна дни преди началото си, заради финансови затруднения, свързани с властите във Великобритания – снимачната площадка на лентата.

През 2013-а започва новият опит за производство на филма. Тогава и Алисия Викандер е избрана за главната роля не без настояването на скандалния продуцент Харви Уайнстийн, чието име през последните дни се забърка в сериозни скандали, свързани със сексуално насилие.

Но преди неизбежно да се запитаме дали и Алисия Викандер няма „да си припомни“ някоя скандална постъпка на Уайнстийн, все пак трябва да признаем: филмът е интригуващ и красиво заснет, основно благодарение на покровителството на продуцентите от The Weinstein Company.

Горещо се надяваме, че оттук нататък няма да излезе поредният скандал, който да помрачи успеха на това чудесно заглавие.

Автор: Марина Стоименова