Днес ще ви разкажем покъртителната история на едно 24-годишно момиче, страдащо от анорексия, което стига до там да крие храната си в косата и зад ушите, за да скрие факта, че не яде.

В пика на своето заболяване Джулия Джейнсън тежи едва 37 килограма. Младата дама, родом от Цюрих, Швейцария, признава, че нездравословната ѝ връзка с храната започва още когато е на 13. Състоянието ѝ обаче се задълбочава две години по-късно.

Промените, които настъпват в емоционалния свят на Джулия и начинът, по който се изменя тялото ѝ, през пубертета създават у нея усещането, че излиза извън зоната си на комфорт. Диетите от своя страна ѝ възвръщат чувството за сигурност и контрол над ситуацията.

"Не знаех коя съм и се ужасявах от порастването. Анорексията ми даде лъжливото чувство за контрол и усещането за бягство от трудностите, които пубертета носи", признава Джулия.

Лекарите, грижещи се за младото момиче, признават, че това е една от най-тежките прояви на болестта, която са виждали. В разгара на заболяването тялото на момичето се характеризира не само със силно изпъкнали кости, но и с постоянно синкав цвят. Причината е лошото оросяване, причинено от недохранване. Поради него Джулия изпитва постоянен студ, въпреки че ходи със зимни дрехи и шапки дори и през пролетните месеци.

Момичето си спомня как, за да не разберат близките ѝ за това колко се е задълбочил проблемът ѝ, тя е криела обяда, закуската и вечерята си, лъжейки, че е изяла храната.

"Криех храната от чинията си буквално навсякъде. Пъхах я в чантата си, ако имах възможност. Ако ме наблюдаваха ядях най-малко калоричните неща, а маслото и по-хранителните криех. В отчаянието и лудостта си стигах до там да ги слагам в джобовете, в качулката си, мажех ги по косата си и ги слагах зад и в ушите си. После бързах да изляза навън, за да я изхвърля.

Ако хапнех малко, се разхождах с часове, за да изгоря калориите", споделя Джейнсън.

В един момент Джулия не само ограничава храната, но и водата, защото се притеснява, че ще напълнее.

В края на 2014-а година младата дама стига до там, че не може да стане от леглото. На Коледа тя започва да се храни, защото сама проумява, че ако продължава по този начин няма да доживее до следващата година.

Към днешна дата Джулия вече е по-добре, качила е 10 килограма и най-важното осъзнала е, че има проблем и трябва да се бори с него.

"Все още се уча да харесвам себе си и да проумея, че начинът, по който гледам на себе си, не е реалистичен, това, което виждам в огледалото, не е това, което е в действителност", споделя тя.

Младата дама допълва, че ѝ предстои дълъг път, докато се възстанови напълно и че продължава да води битка не само за физическото си, но и за емоционалното си възстановяване.