Новината за петокласничката Теодора Божкова от София, която повдигна въпроса за тежките ученически раници, впечатли хиляди в социалните мрежи, но и ни припомни един сериозен и наболял проблем, касаещ преди всичко здравето на децата ни. Ученичката сама потърси правата си, като се обърна за помощ към Агенцията за закрила на детето с молба за решение на проблема.

Слава богу, Министерството на образованието реагира веднага на жалбата и покани Теодора и майка й на разговор, с който да бъдат обсъдени вариантите за намаляване тежестта на ученическите раници.

Голямата питанка обаче е как наистина да се помогне на децата и да се преодолее този не само голям, но и доста стар проблем. Проблем, неглижиран, позволявам си да кажа, и от родители, и от учители, и от специалистите, които мъдруват и създават учебната програма, както дори и от Агенцията за закрила на детето.

Това че през годините в медиите от време на време се коментират въпроси, касаещи това какво пише в учебниците, защо този или онзи будител не е включен в учебната програма, цената и оформлението дори на кориците, не ги оправдава, че не са се отнесли по-сериозно към проблема с тежката ученическа раница.

Вероятно има лесно приложимо решение на казуса, но като че ли никой досега не се е замислял за това как да се помогне на мъниците.

Дори представителите на медицинските среди досега са говорели сериозно за вредите, които нанася върху крехкия детски организъм тежкият товар, без да предлагат алтернативи. Можеше например, съвсем компетентно да се произнесат за приемането и прилагането на задължителни норми, които да бъдат в полза и за удобство на учениците. Въпросът може да бъде решен дори само с една заповед на министъра на образованието, която да задължи училищното ръководство да въведе такава система на обучение, която да не изисква ежедневното мъкнене на учебници от дома до училищната стая и обратно.

Още в първите часове, след като детската жалба беше отправена към Агенцията за защита на детето, се чуха някои доста интересни и смислени предложения за облекчаване товара, тегнещ от години върху детските рамене. Например, беше предложено учебниците да бъдат разделени на две, три, дори четири отделни части, като по този начин да се намали теглото. Друг въпрос, който беше поставен от представител на по-възрастното поколение, беше защо е необходимо въобще учебниците да се носят от вкъщи до училище, и обратно, след като основната роля на преподавателя е именно той да запознае учениците в най-общи линии със сърцевината на темата, да събуди интерес у детето към нейното съдържание. Докато, на практика, учебникът служи като помагало, което дава възможност на ученика да си припомни, да затвърди чутото по време на урока.

Да не оставяме настрана и друг проблем, който е причина за натъпканата раница, а именно изключително сгъстената учебна програма – много предмети, много уроци за кратко време...

Така че има широко поле не само за разсъждения, но и за... действие. Тежката раница не е проблем, който да не може да бъде разрешен. Не бива решението му да се отлага с извиненията, че може да се влоши качеството на обучение. Качество, което зависи единствено от сърцето, душата и компетентността на преподавателя.

Предложението от миналата година на тогавашния зам.-министър на образованието Диян Стаматов да свалим раниците от раменете и да ги сложим на колелца, не решава проблема, а е опит да се избяга по тъч линията от неговото преодоляване.

Добра алтернатива, която може много да помогне и да ликвидира проблема с тежките раници, е предстоящото масово въвеждане на електронните учебници. Но това е едно бъдещо несигурно събитие, което налага още сега всички да се замислим сериозно за здравето на децата ни и час по-скоро да се вземат адекватни решения и мерки.

И на финал, нека припомним, че в страните от ЕС съществуват нормативи, свързани със здравето и безопасността на децата. Нека да си ги припомним:

Тегло – да не превишава 10-15 % от теглото на детето, т.е. ако вашият първокласник тежи около 25 кг, раницата с всичко в нея не бива да надхвърля 3-4 кг.

Ширина и височина – не бива да превишава ширината на раменете, височината да не е повече от 30-40 см, така че да не достига краката на детето, когато е на гърба му.

Презрамки – трябва да са широки, меки и с възможност за регулиране, за да може раницата да се носи и когато детето е само по блузка, и когато е с дебело яке. Учете детето да носи раницата с двете презрамки, за да предотвратите гръбначните изкривявания.

Гръб – препоръчително е да е с твърд гръб, но да има меки подложки на нивото на кръста.

Цвят – за безопасността на детето по улиците е добре раницата да бъде в ярки, сигнални цветове и да има светлоотразителни елементи.

Разпределение – да има поне две отделения: за учебниците и за всичко останало – храна, спортна екипировка. Външните и странични джобове са удобство – за шишето с вода, за документи (ученическа карта, тефтерче) и телефон.

Идентичност – децата имат нужда да харесват и разпознават лесно раницата си. Ако не можете да осигурите раница с най-желаните картинки, добавете висулка или ключодържател, който да я превърне в любима вещ на детето.

Четете още: 7 от най-нетрадиционните училища по света