Магдалена Гигова старателно избягва определението „писател”, въпреки че е написала 8 книги и е на прага на деветата. Заговори ли за журналистика - цитира Конфуций: „Когато намериш работа, която обичаш, никога повече няма да работиш”.

И макар американците да съветват на всеки 10 години човек да си сменя професията, Маги признава, че не може да си представи живота без писане. Затова просто сменя ресора. Занимава се с политика в най-бурните години от прехода. После се захваща с разследвания –„краде” с български джебчийки в Амстердам и Брюксел, „работи” с наши компаньонки в Тоскана, „хваща” френски консул в търговия с визи за 3 млн. евро. Следващата й тръпка е възпяването на лъсквата страна на живота, наречена с хубавата българска дума „лайфстайл”.
В момента е водеща на предаването за здравословен живот „О!Здравей” по Би Ай Ти. А неотдавна представи по пъстър и нестандартен начин новото си шоу за пътешествия по БНР „Покана за пътуване” – с ревю на Мерлин Арно от тоалети с пера на екзотични птици и с гайдаря на Валя Балканска – Петър Янев. Срещаме се с тази енергична фурия Маги, за да си поговорим за любовта й към пътуването, за емоцията от това да опознаеш нови страни и най-вече за да я разпитаме какво ново предстои в предаването й "Покана за пътуване":

-Здравей, Маги! Ти си един от най-заклетите пътешественици, които сме срещали. Какво е за теб пътуването, с какво го свързваш?
- Пътувам не за да избягам от живота, а за де не избяга животът от мен. Има една латинска поговорка Via vita est – пътят е живот. А за мен е любопитство. Смятам, че истинският двигател на човека угасва, ако любопитството го напусне. То е не само подтикът за малките и гигантските открития, ами придава вкус на преживяването. Възможността да се гмурнеш в друга култура, да опиташ непозната храна, да съпреживееш чужда музика, да се сприятелиш на другия край на света, да надникнеш в историята и нравите, а не просто са сложиш още една „чавка” на картата, това е същината на пътешествието. Още един начин да пътуваш вътре в себе си и да се обогатиш.
Не че някога съм се тревожила, но откакто учените откриха DRD4-7R, наричан "ген на страстта към пътешествия", заради връзката си с повишени нива на любопитство и безпокойство, вече имам официално извинение за своята страст. На тази генна обремененост се радват около 20 на сто от хората. Така че не съм сама в лудостта си.
Всъщност, въпреки че съм обиколила 86 държави, не се въодушевявам единствено от екзотични посоки. С еднакъв възторг тръгвам към неизвестно българско селце, завързвам разговор с цигански катун и стоя с часове пред вариации на „Лилиите” от Моне в музея „Байерлер” в Базел, където платната преливат в отраженията на истинско езерце с лилии, опитвам като истински хранителен сапьор незнайни гозби в „Търбуха на Тайпе” или плувам с делфини в Мексико…

- А какво е това, което винаги можем да намерим в куфара ти, имайки предвид екзотичните дестинации, които посещаваш?
- Усмивка! Много обичам да пътувам сама и когато някой ужасено ми каже „Как не те е страх в чужда държава”, отговарям, че когато говориш езици, не подхождаш с предубеждение и предразсъдъци и се усмихваш искрено, няма как да ти се случи нещо лошо. И наистина досега ме е пазил богът на пътешествениците – не съм попадала на недобронамерени хора. Иначе в куфара ми има повече техника отколкото козметика. Нали трябва да разказвам „цветно и релефно”, когато се върна. И така да съпреживея и сладостно да предъвквам отново и отново букетът от вкусове на пътешествието. Защото за мен то е единственият смисъл на добре похарчените пари. Често се шегувам, че инвестирам в спомени и приятелства.

Маги пред спалнята на Клуни.

- Кои са местата, на които мечтаеш да се върнеш и кои са най-интересните места, които си посещавала?
- Навсякъде! Винаги има още какво да се види, да се погледне от различен ъгъл, да се изненада човек. Например, в скучната, според всеобщата представа Швейцария, съм била девет пъти и не съм се отегчила нито за миг. И как да не се удиви човек, че швейцарците са дружелюбни, но… окопани и въоръжени до зъби. Те не са воювали от 400 години, обаче в почти всеки двор има бункер, чието построяване се субсидира частично от държавата. Е, наистина в повечето от тях си държат сиренето и виното, но имат и неприкосновен запас. А мъжете умират да си играят на войници като възторжено ходят запас веднъж годишно и с нескрита гордост носят вкъщи зачисленото им оръжие. Ами фактът, че съм изкачила най-малко осем четирихилядника… по цвички. Просто до всеки от тях има или асансьор, или лифт. А на един видях маса с кантар, наредени пити сирене и паничка с пари. Режеш, мериш, оставяш дължимото, взимаш си ресто. Веднага си помислих, че у нас щеше да изчезне не само сиренето, ами и кантарът. Че може и върхът.
Докато съм още на швейцарска вълна да се похваля, че бях поканена да отседна в най-скъпия хотел в Европа „Бадрутс палас” в Сен Мориц, където нощувката в президентския апартамент е 27 000 франка на вечер, но дори и да си баснословно богат, пак няма гаранция, че ще те приемат без проучване и препоръки. Отказали на Бекъмови, например, защото папараците щели да смущават останалите гости. Не можеш да го наемеш за по-малко от три дни и за повече от седмица, че има лист на чакащите. Аз пък извадих късмета да спя в леглото на Джордж Клуни. Само че него го нямаше там…
В индийския щат Гуджарат живях при дивите племена в пустинята Куч, където властва последният жив матриархат. Там на мъжете е забранено да пипат пари.
В Панама извадих късмет да плувам из езерото Гатун – чакалнята на Панамския канал, където огромните танкери стоят на котва, докато им дойде редът да преминат. То се е превърнало в недокоснат резерват. Там маймуните капуцини и мармозетки ядат ядки и плодове от ръцете ти. Пила съм чай с бедуини в пустинята Вади Рум близо до Петра в Йордания, където пясъкът има сив, розов или резедав цвят.

-И все пак - има ли континент, на който не си стъпвала?
- Австралия! Но имам мечти… И ако мога да перефразирам Джон Баримор „Толкова много държави, а толкова малко време”.

- Определено имаш истории за разказване, а най-хубавото е, че ще можем да ги слушаме по радиото. Предаването стартира след броени часове, нали?
- Да, стартът е днес, неделя, от 18 часа по програма Христо Ботев на националното радио. Надявам се на слушателите да им бъде интересно. Замисълът е да представяме неземно красиви и невероятно любопитни кътчета от България, които са останали скрити от общоутъпканите пътеки. Теодор Борисов и Светослав Марков ще разказват за 50-те важни за българите места, извън страната, описани от тях в книгата, за която са номинирани за Будител на годината. Малцина знаят, например, че в Белград има витошка морена с образа на Раковски и Левски близо до парламента или, че националният театър на Нигерия е копие на Двореца на културата и спорта във Варна. За любителите на екзотиката предвиждам разкази от първо лице на такива пътешественици, които обичат да ходят на места, дето и синя каска не би отишла доброволно.

- Кое смяташ, че разкрасява повече жената - билет за любима дестинация или скъп крем?
- О, като всяка докосната от суетата дама, ще отговоря „И двете!”. Но определено грейвам повече, когато ми връчат самолетен билет. Странното е, че щом съм на път, суетата ме напуска. Гизденето пред огледалото отнема от ценното време за скитосване и откривателство.

-Какво беше последното ти пътешествие и за къде стягаш куфара следващите месеци ?
- Последното ми пътешествие беше до Манила, столицата на Филипините – 29 милиона души, заедно с предградията! Очакването ми за тропическа жега и лепкава влага се оправда, но… неочаквано за самата мен там галих… пингвин. Така сбъднах още една своя мечта. А като допълнителен бонус имах възможността да почеша под гушката и маймуноглав орел – птицата символ на Филипините. Благодарение на две приятелки, филипински журналистки, опитах местния десерт хало-хало (сушени плодове, конфитюр от зрял фасул и сладолед), ходих на хилот-масаж (с нагорещени бананови листа) и едва не си купих растението „голдън чикън”, което прилича на космато пиле, бучнато в саксия.
За бъдещите пътешествия, все още нямам конкретен маршрут, но съм достатъчно тренирана да си стегна куфара за 15 минути по часовник.