Родителството безспорно е една от най-важните задачи в живота на всеки човек, но тук идва уловката - никой не ни учи как да бъдем добри родители. Още повече, че с времето е доказано, че правилна рецепта за това просто не съществува - всяко дете е различно, всеки човек е Вселена и е много трудно да дадеш точните пропорции между грижа, любов, възпитание и строгост. В този смисъл се радваме, че попаднахме на книгата на Анна Бикова "Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка“, която дава един усмихнат и нестандартен поглед към родителството, който ще помогне на всички майки, които се притесняват, че не се справят добре. Анна Бикова е психолог, педагог и популярен блогър и придобива огромна популярност в Русия с текст, който публикува в местен форум. Той носи името "Аз съм мързелива майка" и предизвиква стотици коментари в интернет пространството. Пълната му версия можете да прочетете тук.

Всъщност концепцията за мързеливата майка включва нещо съвсем простичко, което обаче малко родители съумяват да постигнат. "Мързеливата майка" всъщност създава условия за развиване на самостоятелността на детето, като контрапункт на постоянното обгрижване и вършене на всичко вместо него. В книгата си Анна разкрива, че това всъщност е по-трудният път за родителите, "защото е по-лесно аз да измия чиниите, отколкото да попивам водата от пода."

"В процеса на възпитание родителите имат два варианта – да свършат всичко сами набързо, или да отделят повече време и да научат детето да се справя само. Като второто има две много важни преимущества – развитието на детето и свободно време за родителите по-късно." - пише Анна в книгата си. Този проблем, разбира се има още една страна: На подсъзнателно ниво липсата на самостоятелност у детето е доказателство за свръхважността на родителя, без който то не може. „Нищо не може сам“ всъщност е равносилно на „Аз ще съм нужна винаги, следователно никога няма да се чувствам самотна“. Резултатът е възрастни хора, които не са зрели и самостоятелни, не са се научили на самоконтрол и не могат сами да взимат решения. "Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка“ ще ви даде един полезен и по-различен поглед към самите вас, към вашите деца и към живота като цяло.

Анна отговаря на нашите въпроси специално за читателките на Woman.bg:

Как Ви хрумна идеята за “мързеливата майка” и как може всяка една жена да стане такава?

Това стана, когато работих като възпитателка в детска градина. Забелязах една закономерност. Ако родителите обгрижват твърде много децата си, децата им са по-несамостоятелни и по-малко уверени в силите си от връстниците си. Тогава се пошегувах: “Ако родителите бяха мързеливи, на децата щеше да им се наложи да станат самостоятелни”. За да станеш мързелива майка, трябва да спреш да правиш вместо детето онези неща, с които то може да се справи само. Ако то изпита някакви трудности, разбира се трябва да му помогнеш. Но не бива да правиш всичко вместо него, трябва да му оставиш пространство да прояви самостоятелност.

В какво семейство сте израсли и на каква възраст станахте независима като дете?

Израснах в семейство с прекрасни и любещи родители. Имам по-голям брат и много племенници. Много сме задружни. На 17 години завърших училище и се преместих от нашия малък град в столицата на областта, където започнах следване в Университета по педагогика. Оттогава насам живея отделно от родителите си. Докато не започнах да печеля пари, нашите ми помагаха финансово. Но взимах всичките си решения сама.

В книгата ви споменавате шокиращата за много майки идея, че в живота си не винаги поставяте децата на първо място. Ще ни разкажете ли нещо повече?

Децата могат да запълнят 100 % от живота на жената. Бих могла да посвещавам на децата си всеки час от живота си и пак да усещам, че това не е достатъчно. Но тогава нямаше да имам време за професионална реализация, за саморазвитие, за увлечения, за общуване с интересни хора. Ако бъда само грижовна майка, ще бъда ли интересна за децата си, когато те пораснат? Или те ще кажат “Аз обичам мама, но не ми е интересно да общувам с нея вече”?

Може би най-често срещаният проблем е, че много родители са израсли в зависими семейства. Можете ли да ни кажете основните фактори, по които можем да определим, че сме зависими?

Вие сте зависими, ако всички решения се взимат с оглед на мнението на родителите ви. “Какво ще каже татко или мама? Ами ако не одобрят това?”. Вие сте зависими, ако родителите ви могат да диктуват къде да живеете, къде да работите, къде да ходите на почивка. Зависими сте, ако не сте самостоятелни финансово.

Повечето родители поставят знак за равенство между независимостта и опасността. Можете ли да ни кажете коя според Вас е възрастта, на която можем безопасно да дадем на децата си възможност да бъдат независими?

Родителите имат две задачи, като и двете са важни. Първата е да създадат безопасно пространство за детето. Втората - вече вътре в безопасното пространство да създадат пространство за самостоятелност. Преди да разрешат на детето да обикаля само из стаята, възрастните преместват всички опасни предмети на горните рафтове, които детето не може да достигне. Преди да оставите детето само в детската градина или да го пратите на лагер извън града, е важно да се уверите, че до него ще има възрастен, на когото имате доверие. Преди да разрешите на детето да се разхожда само из града, е важно да го научите на правилата за безопасно поведение на улицата.

Кой е най-добрият начин да разберем потребностите на децата си?

Контактувайте с тях. Наблюдавайте поведението им, промените в настроението. Интересувайте се от желанията им.

Как намирате свободно време за личните си занимания? Много родители се заемат с личните си въпроси, само когато децата спят или са с баба и дядо.

На мен ми е по-лесно. Децата ми вече са големи. Синовете ми са на 9 и на 15 години, за това нямам проблем с личното време. Но не винаги е било така, разбира се. Когато имах дете на 1 годинка, аз също имах време за себе си, само докато то спеше. Не бива да очаквате от едногодишно дете да спазва границите на личното ви време и пространство. Приблизително от третата година можете да започнете да учите детето, че родителите могат да имат свое лично време. Започнете от пет минути и постепенно увеличавайте интервала. Можете да му казвате “Сега съм заета, поиграй си малко сам. Ще дойда след пет минути” - и наистина да дойдете след пет минути. За да формирате у детето представа колко трябва да чака, можете да използвате пясъчен часовник.

Напоследък в българските училища имаме много случаи на агресия, можете ли да ни посъветвате как да се справяме с детската агресия?

Агресията винаги е свързана с напрежение. Спокойният и отпуснат човек не може да се ядосва. Пробвайте да ударите нещо, докато сте в напълно отпуснато състояние. Просто няма да се получи. Такава е природата ни - за да ударим, трябва да напрегнем мускулите си. Съответно ако махнем факторите, които ни напрягат, ще намалим и нивото на агресията. Трябва да си зададем въпроса каква е причината за напрежението у нашите деца, ако са толкова агресивни?

Какво е мнението ви за употребата на електронни устройства от деца, на каква възраст можем да им дадем първия мобилен телефон, колко часа на ден трябва да прекарват пред екрана и какво мислите за игрите с насилие?

Телефонът е необходим за връзка с детето, ако то ходи някъде само. Ако детето не ходи никъде само, не му трябва телефон. Така е на теория. Днешно време обаче хората използват телефони не само за разговори. От телефона си можете да четете книги, да слушате музика, да играете игри и да правите снимки. Разработчиците създават все нови и нови интересни приложения. И детето иска свой собствен телефон, предимно за други неща, а не за разговори. Светът се променя, колкото и да се противим на тези промени. Затова нормите постоянно се преразглеждат. Нормата се определя от болшинството. Ако повечето родители започнат да купуват първия смартфон на детето за третия рожден ден, ще започнем да смятаме това за нормално. Моето мнение за жестоките компютърни игри е следното: “Чудя се кой ли ги е измислил. Какво се е случило в живота му, че е започнал да измисля такива сюжети за игра? Защо на други хора това им харесва?”.

Какво е най-важното послание, което искате да получат майките от книгата Ви?

Че детето е самостоятелна личност, а не продължение на майката. Детето не трябва да оправдава всички надежди и очаквания на майка си. То може да има свои възгледи за живота. Че майката е самостоятелна личност, а не функционално приложение към детето. Тя може да има свои интереси извън грижите за детето.