Градинката на Народния театър „Иван Вазов“ е сред най-любимите, посещавани и само до преди дни – едно от най-културните кътчета в София.
Но от неделя мястото не може да бъде наричано „културно“. Най-малкото, защото липсва неговият основен символ – бронзовата статуя на танцуващото момиче във фонтана.
През почивните нощи един пиян юнак, който според полицията е 18-годишен ученик, положил изумителни усилия да изкърти иначе здраво монтираната фигурка от постамента й. Успял.
В неделя статуята осъмнала по нос на плочките във фонтана. Застигната и покосена от бялата смърт на невежеството. От просташкото своеволие да рушиш съграденото за всички. Представете си тъжната гледка - съборената бронзова грация е чудесна метафора за ценностите, които с лека ръка изхвърляме на боклука.
Оставяме настрана неземните умения на нощния Крали Марко, чиято потресаваща физическа подготовка сащиса и културните среди - според директорката на Софийска градска галерия Аделина Филева се изискват нечувани сили, за да изкъртиш здраво закрепената статуя.
Но как да се примирим с факта, че явно деянието е окачествено като особено героично и от следствието, след като на юнака му се разминава дори без глоба?
Той беше задържан за 24 часа (колкото да изтрезнее напълно), обвинение срещу него не беше повдигнато и във вторник сутринта стана ясно, че е освободен. Отделно, защо никой не го е спрял, след като в района има камери?
Вместо извършителя, чието име дори не е известно на широката общественост, към момента на топло е прибрана единствено статуята. Сега тя лежи на пода в основната зала на художествената галерия и очаква реставрация, докато създателят й Георги Чапкънов преживява като лична обида посегателството над творението си, създадено някога в чест на Златното поколение на българската художествена гимнастика.
И е прав. Това е лична обида, но не само към него, ами и към всички софиянци, които повече от 20 години припознават фигурката като своя. Това е посегателство срещу нашия общ дом – градът, който уж расте и мъдрее, но така и не може да научи хората, ако не да го пазят, то поне да не рушат културното наследство.
Това е обида срещу красотата, естетиката и изкуството. И сега, както често се случва с „обидите“ по нашите ширини, връщането на статуята обратно на постамента във фонтана ще бъде за сметка на общината, т.е. на всички софиянци.
Затова с още по-голямо основание ни се иска да креснем: не е ли редно все пак вандалът да отнесе поне стабилна глоба?
Трябва ли ние да плащаме за неговото своеволие?
Но креснем ли, ние ставаме сбърканите. Защото докато се чудим и милеем за „някаква си статуя“, хората, разбираш ли, обират банкомати. А някои и цели банки. Вместо да мрънкаме, явно трябва да потупаме по рамото извършителя и да го поздравим: „Браво, моето момче! Ти правиш каквото си поискаш. Ти се пребори с лошата статуя, символизираща всичко отвратително, всичко, което мразим: ред, култура, красота...“
Явно трябва да заменим гнева и възмущението с черния хумор – младежът само се подпрял на статуята, нали, даже добро направил, че горката плачела за реставрация, а на никого не му пукало. Дори без обръч я монтирали преди 20 години клетата гимнастичка...
Но единственото, от което софиянци имат нужда сега и то надхвърля в пъти проблема с „някаква си статуя“, е усещането за справедливост. И най-големият Коледен подарък за тях би бил момчето да плати монтирането на статуята обратно, за да не се налага в противен случай всички да гадаят чий син е и на чие покровителство се радва.
Ако ставаше дума за градове като Париж, Рим или Барселона, бъдете сигурни, че санкции щеше да има.
Ако пияният ученик трябва да заплати, нека кажем глоба от 20 000 лева, дали някой пъпчив тийнейджър следващия път ще се осмели да се гаври с произведение на изкуството, при това символ на града?
Лесно е да се правиш на голям пред безмълвна статуя. Но явно не е толкова трудно и пред закона...
Текст: Марина Стоименова
