Проведохме откровено интервю с елитна проститутка. Виктория ни разказа защо такива като нея се смятат за по-умни от другите и как спасяват браковете на женените мъже. Разбира се, името е измислено и интервюираната остава анонимна.

„За това, че съм работила като проститутка, знаят само майка ми, любимият ми (заради него се отказах от този бизнес) и няколко мои приятелки. Разбира се майка ми беше ужасена, за нея този начин на живот е неприемлив, тя се стараеше да не говори на тази тема. А аз не се опитвах да й разказвам и доказвам нищо. Просто си го знаехме и си мълчахме.

Всичко се промени, когато срещнах мъж, когото обикнах. Чувствата ми към него бяха достатъчни, за да приключа веднъж и завинаги с тази работа. Иначе, честно казано, все така бих се занимавала с това. И единствената причина за това решение са парите. За половин година в този бизнес изкарах пари за скъп автомобил, без да се лишавам от покупки в скъпи магазини и хранене в ресторанти. Сега съм на 25 години.

Сигурно ще разочаровам онези, които искат да чуят, че сутеньорите са ме били и са ме тъпкали с дрога. Няма такова нещо. Тази работа е мой осъзнат избор. И щом съм решила да излезем от играта – вратата е отворена. Мога да ви разкажа какво ставаше всъщност.

Сред хората битува митът, че проститутките са пълни глупачки. Тоест, една разумна жена по-скоро ще работи като чистачка срещу ниско заплащане, отколкото да спи със заможни мъже. Глупости! За да се занимаваш с това, трябва да събуждаш интерес у богатите мъже, да имаш не само красиво тяло, но и мозък - да владееш чужди езици, да имаш усет за стил (малцина искат да събличат грозни жени) и разбира се да умееш да поддържаш разговора. Неведнъж съм била “на командировка” - мъжете ми плащаха пътя, настаняването и всички разходи, а аз ги разведрявах с общуване и секс.

Да, често съм имала женени клиенти. И изобщо не съжалявам законните им съпруги - на тях обикновено всичко си им е наред. Възможно е те дори да са прекрасни жени, които искрено обичат мъжете си и са им благодарни за комфортния си живот. Просто тези мъже са скотове, които не се разкриват пред семействата си и не споделят своите сексуални фантазии, понякога доста налудничави. А с мен ги споделят. Защото аз правя всичко, за което ми плащат. Така е по-просто - те ми плащат за услугата, а аз изпълнявам. Всички са доволни. Включително и жена му, която дори не се досеща, че любимият й се възбужда, когато пишкат върху него. Или когато го обладават със страп-он. Или когато аз се преструвам на умряла - не мърдам и не издавам никакви звуци. Клиентите могат да ме душат, да ми ударят шамар, да се гаврят с мен, както си искат. Това е плашещо, но с това си изкарвах прехраната. И впрочем, познавам в лице почти всички съпруги на клиентите си. Те сами ми показват семейните си снимки на телефоните си! И ми разказват колко обичат и ценят жените си. А след 15 минути правим секс. После те се връщат вкъщи при съпругата си. Клиентът е доволен, жена му е в щастливо неведение какво би могла да преживее, а аз си тръгвам с пари. Всеки получава точно това, на което е разчитал.

Случвало се е и да не се стигне до секс. Някои мъже бяха толкова измъчени от семейния живот, че просто им се искаше да се оплачат от сърце с какви горгони живеят, горките момчета. Представете си - мъж си вика проститутка и й плаща, просто за да й разкаже за лошата си жена. Според мен това е дори по-лошо, отколкото да си викнеш проститутка за секс.

Забавно ми е да си спомням и за много младите си, но много богати клиенти. Женени, разбира се. По правило бяха наследници на семеен бизнес. Тези младежи ужасно се страхуваха да не се изложат пред жените си. И идваха при мен за уроци. Един от тях буквално ме измъчваше! Абсолютен неудачник, който най-вероятно никога няма да доведе жена до оргазъм. Шава наляво-надясно, раз-два, преобръща се. Опитах се да му дам няколко съвета, но той не искаше да слуша. И нищо чудно - ако изобщо се опитваше да се вслуша в женското тяло, всичко щеше да се получи. В крайна сметка ми се наложи да симулирам фееричен оргазъм няколко пъти. Такива оргазми няма, но това го утеши. За моята “дарба да свършвам” ми остави прилична сума пари. Като цяло повечето мъже представа си нямат какво трябва да правят в леглото. Мисля, че много жени ще се съгласят с мен. Дори сред онези, които не са в моя бранш. Впрочем, кога за последно изпитахте оргазъм?

За извращения нямам много какво да кажа, имах късмет, но някои мои колежки си изпатиха. Например при нас аналният секс е табу, но човек може да изкара добри пари от това. То е нещо “под тезгяха” - клиентите знаят, че е забранено и то ги възбужда още повече, вече са готови да ти платят повече на час. А моя приятелка веднъж я извика на адрес един мъж, а й се наложи да работи и с приятелите му - докато единият правел секс, другите гледали. И така всички поред. Не успяла да се измъкне от този ад - мъжете били богати и следователно имали охрана. Най-много ме вбесяваха бодигардите - когато се появят, разбираш, че може и да не си тръгнеш оттук. Кой знае какво им се върти из ума.

Дали съм съжалявала, че съм се забъркала в това? Понякога. Особено когато бях уплашена. Сега всичко това е в миналото и едва ли ще препоръчам на свои приятелки да работят същото. Но не се осъждам за бившата си професия - тя остана в миналото.”