Ако нямате телевизор или живеете на прекрасен самотен остров, нека аз ви съобщя новината на седмицата, месеца и годината: Джино Бианкалана спечели наградата в "Big Brother: Most Wanted". Дали я заслужава или пък съвсем не - няма да съдим ние, предпочитаме да прочетем вашите коментари под настоящия текст. На мен конкретно ми направи впечатление едно знаково изказване на Джино - "Не чета. Книгите не са моето нещо". Това малко ме потресе. Не толкова, защото някой "известен" не чете, а защото едва ли не парадира и се хвали с това. Ето защо с колежките се заприказвахме по темата и решихме да ви споделим заглавията на пет книги, които Джино надали някога ще прочете (дано грешим!), а и да прочете надали ще има смисъл... Това е и причината ние да се нагърбим със задачата да разкажем като за него тези книги и да се надяваме, че в такава синтезирана и симплифицирана версия ще бъдат достъпни и интересни за него.

"Одисей" на Джеймс Джойс

Не, Джино, не става въпрос за "Одисея" на Омир, за която вероятно си чувал, макар реминисценцията да е ясна. ("Реминисценция", Джино, е синоним на "препратка".) Цялата книга е написана като т.нар. "поток на съзнанието". Не, това не означава дъра-бъра и да си оворим, каквото ни хрумне. В тези около 1000 страници е описан само 1 ден - 16 юни 1904 година, на рекламния агент Леополд Блум. Има изключително много вербални еквилибристики (това, Джино, значи заигравки с езика) и, както твърдят литературните критици, цялата книга е "чист стил" с почти липсващо повествование. Дебела книга е и е удобна за поставка на чаши, за чупене на орехи и хладно оръжие например.

"Махалото на Фуко" на Умберто Еко

Фуко не е часовник. Заглавието на този култов роман носи името на френския физик Жан Бернар Леон Фуко, който забелязва, че ако се остави едно махало да се люлее свободно, ще изглежда, че то сякаш променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята. Но нека се върнем на самата книга. Еко е категоричен ерудит, изключителен интелектуалец и несбъркваем като стил. Но, Джино, може би си чувал за "Името на розата" - има хубава екранизация с Шон Конъри, можеш да отделиш два часа от живота си. Има към 30 страници с бележки в края на книгата (Това, Джино, са пояснения към определени термини и събития, отбелязани с малки цифрички в самия текст, така че ще трябва да прехвърляш доста често към края на книгата, за да разбереш всичко.)

"Престъпление и наказание" на Ф.М. Достоевски

Джино, накратко: един студент, Родон Разколников, убива една бабка-лихварка и после изпада в морални терзания (това, Джино, е като да ти е много кофти, но да не си много сигурен защо). И това е, предава се накрая. Спестихме ти часове четене.

"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" на Робърт Пърсиг

Ето какво: можеш ли да си представиш книга, в която са съчетани морални категории (като любимата на автора "качество") с много технически описания на устройството на мотоциклета, и целият този фюжън да бъде написан от автор, чието IQ е било170, когато бил на 9 години? (Това, Джино, е около твоя коефициент на интелигентност, но умножен по три.) Не можеш. "А кое е добро, Федър, и кое не е добро - трябва ли да искаме от когото и да било да ни каже тия неща?" - това е нещо като мото на книгата, Джино, можеш да го научиш наизуст и да го цитираш, защото мнозина смятат тази книга за интелектуален връх от края на XX век. А, да - ако искаш съвсем да изпъкнеш, спомени, че името "Федър" (на старогръцки: Φαδρος) е реминисценция (погледни си горе какво значи "реминисценция", не бъди мързелив!) към един от диалозите на Платон.

"Критика на чистия разум" на Имануел Кант

Това книжле е вероятно не просто най-значимото произведение на немския философ Имануел Кант в областта на теорията на познанието, а е и считано за едно от най-значимите в историята на философията per se ("Per se", Джино, е на латински и се превежда като "само по себе си"). Иначе накратко в първата "Критика..." (има още две!) Кант да изследва възможността на метафизиката като наука. Но наистина няма как да ти я презентирам ("презентирам" = "представям"), защото самият философ е написал отделен труд - "Пролегомени към всяка една бъдеща метафизика", за да поясни някои моменти в "Критика на чистия разум". Но ако държиш да изпъкнеш пред някоя дама със знания на Кант, спомени там нещо за (подготв се!) феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия и всички ще ахнат.

Ако има нещо друго, пиши - на линия съм. Целувки.

автор: Ана Островска

Четете още: Джино: Неукият е не само жертва, а и победител!