„Всички линии са заети. Моля, изчакайте“....

“Избраният номер е зает. Моля, опитайте по-късно“...

„В момента нямаме свободни коли...“

След 20-минутно напористо звънене и малко повече чакане, накрая уцелих джакпота. Взех такси! Ура! Първоначално мислих, че е просто лош късмет, ретрограден Меркурий или наказание от съдбата, задето отидох на онова домашно парти в другия край на София. Но не съм била само аз.

През следващите дни уж най-бързата, лесна и надеждна транспортна услуга се превърна в ад. Отчаянието на клиентите стигна до мръзнене по кръстовища и наддаване в интернет за каквато и да е кола и какъвто и да е шофьор. И, разбира се, в споделяне по форуми и социални мрежи на страдалчески опит, невероятни истории и епични возения в таксита, каквито всеки от нас има по много.

Откъде дойде кризата за таксита в София?

20% от водачите на около 6000 жълти коли не работят. Сякаш някой отвратителен садист е произнесъл присъда за почти 2-милионен град, и то точно когато наближават Коледните празници и фирмените купони, пристигат роднини и приятели от чужбина. А линиите са заети и таксита няма.

Компаниите отсега предупреждават да не хабим нерви. Така ще е поне до средата на януари. Свиквай или търси алтернативни начини за придвижване. Няма значение дали бързаш за летището или за важна среща по работа, дали трябва спешно да отидеш до болницата, или просто не ти се чака градски транспорт в студа.

Таксиметровите шофьори не работят, защото се редят на опашки, за да получат разрешително за следващата година. Те трябва да платят данък от 850 лева (срещу него протестираха през октомври), за да получат документите, и всичко това трябва да стане в последните няколко седмици на годината. Така записали депутатите в закона, без да са прогледнали очевидното - административен хаос и струпване на шофьори пред гишетата именно когато са най-необходими.

Декември е благодатен за такситата, защото всеки час е пиков – просто е студено, хората са на празнична вълна. И понеже месецът е благодатен, браншът реши да поиска въвеждане на минимална тарифа за превоз от 1 лв/км през деня и 1.14 лв/км през нощта.

Реално това е поскъпване с около 20 ст/км.

Логика има – много заявки, малко жълти коли, следователно цената расте. Всъщност, фирмите и сега могат да вдигнат тарифата, без намесата на властите - в рамките на въведената горна граница от 1.60 лв/км. Тя трябваше да прогони копърките от улиците, но все още ги има. Исканият минимален праг на практика ще гарантира, че никой няма за вози по-евтино, например на сегашните 79 ст/км., а не на левче.

А пък, нали, горивото струва пари, колите се амортизират и/или изплащат на лизинг, трафикът е отвратителен, работи се през нощта. Тези аргументи са добре известни, но защо компаниите не регулират цената сами, а вменяват тези функции на Столична община, особено на фона на гневните реакции и задаващия се транспортен апокалипсис по празниците.

Ако шофьорите са се разбрали умишлено да протестират сега – на последното заседание на СОС, без въпросът им да е предвиден в дневния ред, то това определено не е справедливо за клиентите. Общински съветници вече коментираха, че нямат основание да въвеждат долна граница на таксиметровите услуги преди Коледа. Навярно се досещат каква би била и обществената реакция.

Въпрос не само за пари

Приемаме, че такситата не стигат. Приемаме, че клиентите са станали повече, защото за едно семейство, което ползва метро и трамвай, например, придвижването с такси доста пъти е по-изгодно.

Но дали по-високата цена ще бъде гаранция за по-добра услуга? За по-чисти коли, а не „ароматизирани“ с цигарен дим? За по-нови и сигурни коли, а не таратайки в полуразпад със скърцащи спирачки. И без помпи за надуване на сметки.

Очакваме и възпитани служители зад волана, които не псуват всеки трети участник в движението и не разправят световни конспирации и старовремски легенди за половата си мощ, докато се чудят как да не минат на този светофар и да изчакат следващия.

Далеч не казвам, че работата на тези хора е лесна. Всеки, който се качва в колите им, може да бъде агресивен, пиян или дрогиран. Всеки ден за тях е рисков. Но решението на проблемите на бранша трябва да започне отвътре, а не отвън, където клиентите продължават да чакат и да се придвижват кой както може.

Автор: Виктория Димова