Дори важен документ за борба с насилието над жени, какъвто е Истанбулската конвенция на Съвета на Европа, беше „разчетен“ от определени български политици и министри така, както Дяволът чете Евангелието. То не беше „трети пол“, после пък легализиране на гей браковете и, какъв ужас, „внос“ на „травестити от Иран“. Като започна едно мятане на проклятия за смърт на нацията чрез изучаване на „хомосексуалността в училище“, та чак и децата щяха да хвърлят чоп дали са момченца или момиченца.

А в текста няма нищо подобно.

В Истанбулската конвенция всъщност се говори за защита на жените от насилие вкъщи и навън, за по-бързо и адекватно правосъдие, за превенция и политики, за научни изследвания и обучение на специалисти, които да работят и с жертвите, и с агресорите, и с децата-свидетели на престъпленията. Пише за създаване на места за подслон и закрила, за телефонни линии, консултации и куп други разумни и необходими мерки.

Дори Турция, Албания и Босна и Херцеговина, където все още се извършват „убийства на честта“, са ратифицирали Истанбулската конвенция. Документът ясно изброява различните измерения на проблема – принудителни бракове и аборти, сексуален тормоз, домашно насилие, дискриминация на работното място, преследване на жени, защото са жени, принудително лишаване от свобода и т.н.

Целта е „подкрепа и защита на правото на всеки човек и особено на жените да живеят без насилие в публичната и в частната сфера“. Това е юридически въпрос от международно значение, а не удар по християнските ценности и традиционния морал на българина.

Ще отида на мирното шествие в подкрепа на Истанбулската конвенция, планирано за четвъртък от 11:00 часа пред Народното събрание.

Защото това не е маловажен проблем, както някои настойчиво се опитват да ни убедят от телевизионния екран. Докато всяка четвърта българка е удряна вкъщи, е нелепо да твърдиш, че темата се повдига за „отклоняване“ на вниманието. Докато семейната омерта за изядените шамари се нарушава оглушително само от бруталните убийства на жени от бившите им съпрузи и приятели, като Елена Василева, Катя Генова, Виола Николова и други, значи имаме огромен проблем, който не търпи отлагане.

Защото често бракове, в които слабият пол е напълно подчинен на силния, превръщат дома в къща на ужасите, откъдето не всеки може да се измъкне. Докато четете този текст, 67-годишната Айшегюл от село Окорш бе открита мъртва след жесток побой, а съпругът й, срещу когото тя многократно се е оплаквала, е арестуван. Всички знаели, че той редовно й посяга. Никой нищо не направил. Нямало как, нямало на какво основание... Докога?

Никоя конвенция няма да излекува отведнъж безсилието на държавата и ниския праг на търпимост към насилието в едно обществото, в което пляскането по задника е комплимент, а боят се приема за „здравословен“. Но насърчавайки властите да си свършат работата, същата тази уж скандална хартийка може да бъде малката стъпка, която ще преобърне живота на много хора.

Защо е цялата съпротива?

Радвам се, че съм родена жена, но не съм съгласна биологията да предопредели живота ми. Не съм съгласна съпругът ми да „носи“ парите вкъщи, а аз да готвя, чистя и пера, да правя секс по негово желание и, междувременно, да отнасям по някоя плесница или псувня, ако той не е в добро настроение. Всекиму – според мястото. Така е било. Но не съм съгласна, че така трябва да продължава да бъде.

Това е прословутата разлика между биологическия пол от една страна и от друга страна - социалните роли, очаквания и предразсъдъци, които му се налагат. Оттук произтичат „женските“ и „мъжките професии“, „женските“ и „мъжките“ работи, конфликтите у дома, в офиса, на пътя, физическото и психическото насилие, битовите престъпления. Затова в английския текст на конвенцията „пол“ и „джендър“ са различни думи, които означават различни неща. В българския превод на документа „джендър“ е преведено като „социален пол“, откъдето тръгна цялата дандания – и продължава.

Няма нищо плашещо в израза „нестереотипни роли за пола“. Това означава, например, че не всички учители и медицински сестри са жени, както и че не всички президенти и военнослужещи са мъже. Не е лошо, ако държавата сметне за необходимо това да се изучава в училище, както и други, препоръчани от Истанбулската конвенция теми, като равнопоставеност между половете, взаимно уважение и мирно уреждане на конфликтите в личните отношения.

Макар и истерично раздухан, фалшивият скандал с Истанбулската конвенция показа доколко на политическата класа й пука за женските права, след като се опитва елементарно да търгува с тях. Едни за рейтинг и патриотичен пиар, други за стабилност и християнски морал, трети за подкрепа за други инициативи. 8 министри гласуваха против документа, даже СДС опита да се реанимира, като се обяви „против“. Същото направи и БСП, която уж беше партия на слабите и уязвимите.

Надявам се здравият разум да надделее при гласуването на документа в Народното събрание. Противното би означавало, че там не просто не обръщат внимание на насилието над жени, а широко го толерират.


Автор: Виктория Димова