Абуше живее в Джинка, южна Етиопия. Той е на 9 години и едва ли някой би му обърнал внимание, ако не се вгледа в неговите изумително красиви, дълбоки и големи, кристалносини очи.

Невероятният му магнетичен цвят хипнотизира всеки, спрял погледа си върху тях. Докато го гледа, човек би си помислил, че пред него стои фантастично създание от приказките. Но... истината е друга. Абуше страда от редкия синдром на Ваарденбург – състояние, което според учените се дължи на генна мутация. Явлението се среща изключително рядко – само 1 на 40 000.

Една от характеристиките на синдрома е необичайното разстояние между очите – което в случая на Абуше е умерено изявено. Основният признак на състоянието обаче е именно специалната пигментация на ирисите, изразяваща се в яркосиния цвят на очите.

Въпреки че се смята за заболяване, контрастът между цвета на кожата при африканчетата и очите им, както е при това удивително етиопско дете, създава поразителен ефект.

Абуше има и белег на челото си, който получава по време на инцидент като по-малък, разказва авторът на снимките, известният американски фотограф и пътешественик - Ерик Лафорг.

Абуше е на гости при баба си в тукул – традиционна африканска колиба, изработена от дърво, кирпич и тиква, когато една нощ избухва пожар. В средата на тукулите винаги има камина, която се използва за готвене, отблъскване на насекоми и осигуряване на топлина през нощта.

За щастие Абуше и баба му успяват да оцелеят без големи наранявания. Единственият горчив спомен на етиопското момче от преживения ужас е белегът върху челото му.

Всичко, което се е намирало тогава в колибата, изгаря.

Най-ценното притежание на Абуше е неговата червена топка – съкровище, което момчето пази като зеницата на очите си и което той спасява от пагубната сила на огнените пламъци.

Малкият Абуше е и горещ фен на Лео Меси и никога не пропуска срещите на любимия си футболен отбор – „Барселона“. За Меси той казва: "Той е точно като мен, различен. Не е като другите!"

След като Абуше се ражда, родителите му са притеснени - причина за безспокойстивето им са именно неговите яркосини очи и вероятността детето им да не вижда. За щастие, след време разбират, че синът им няма да ослепее и вярват, че този цвят е дар от Бога, а не проклятие, паднало върху семейството им.

Днес Абуше живее в града и ходи на училище. Въпреки че някои от завистливите му съученици го наричат "момчето с пластмасови очи", Абуше се опитва да не обръща внимание на обидите и подигравките, въпреки че му е много трудно. Това, което го успокоява и му вдъхва сили и кураж, са неговите приятели, както и възхитата, която предизвиква от страна на много хора. Ние обаче бихме добавили и още нещо - Абуше е поредното доказателство, че светът е пълен с мистерии, които чакат да бъдат разгадани.

Четете още: Детето с неоновите очи, което може да чете в тъмното