Министерство на самотата – звучи като извадка от фантастичен роман. С тази разлика, че сюжетът се развива в днешно време, а министерството представлява инициатива на британския министър-председател Тереза Мей за борба с онова, което тя нарича „тъжната реалност на съвременния живот“. За „министър на самотата“ е назначена Трейси Крауч, която заема позицията зам.-министър по въпросите на спорта и гражданското общество.

Мей представи идеята си в Туитър:

„За много хора самотата е тъжна реалност от съвременния живот. Искам ние всички да се противопоставим на този проблем и да предприемем мерки срещу отчуждеността на възрастните хора, на възпитателите, на онези, които са загубили близки – на онези, които нямат с кого да поговорят и с кого да споделят мислите и преживяванията си.“

Във Великобритания усещането за самота и отчужденост придобива епидемични размери, твърдят управляващите, което според тях сериозно застрашава психичното здраве на населението. Социалната изолация засяга всички кръгове на обществото и е следствие на съвременния начин на живот, който става все по-технологичен, а връзките между хората – все по-сложни и неустойчиви.

Ако се съди по реакцията на българските медии, у нас обществото явно приема идеята за подобно министерство с доза ирония.

Явно по нашите ширини съвсем опростенчески смятаме, че самотни могат да се чувстват единствено възрастните хора, които нямат роднини и приятелски кръг. Но не ни и хрумва, че социалната изолация не е характерна единствено за третата възраст, че не бива да се превръща във възрастова стигма и че е състояние, на което може да се намери решение.

Ще кажете: че какво ни е наред на нас, че да мислим за самотата? За съжаление, разсъждавайки така, единствено отлагаме във времето решаването на проблеми на съвременния свят, които ни засягат – защото България не е остров, който да попада извън тенденциите.

Колкото до това, че самотата засяга предимно възрастните хора, изследванията във Великобритания са категорични: проблемът не е възрастов, тъй като всички хора са изложени на риск да попаднат в самота през даден период в живота си.

Безспорно сред възрастните нивата на отчужденост са изключително сериозни, като около 200 000 възрастни хора на Острова не са имали разговор с приятел или роднина в продължение на повече от месец.

Интересно какви са статистиките за България, където има десетки села с изолирани хора в тях?

Според изследване на Червения кръст на Острова 73% от хората, които се чувстват самотни, не посочват възрастта си като причина за самотата. 33% от тях са разведени или разделени, 32% имат влошено здраве, 30% имат затруднения в придвижването, 19% наскоро са претърпели загуба на близък човек.

Същото изследване предупреждава, че повече от 9 милиона от 66-милионното население във Великобритания се чувства постоянно или често самотно. Изследване на парламентарната комисия по въпросите на самотата, съставена в памет на убитата депутатка от Лейбъристката партия Джо Кокс, съобщава, че 35% от мъжете се чувстват самотни поне веднъж на ден.
52% от населението понякога се чувства самотно, като само 20 процента твърдят, че никога не се чувстват самотни. За съжаление цели 75% от онзи, които се чувстват по този начин често или ежедневно, не знаят как да намерят помощ и усещат стигма над състоянието си, което ги спира от това да търсят помощ.

Според специалистите, самотата на хората се засилва при променящи рутината на ежедневието събития: напускане на родителския покрив, раждане, инвалидност, здравословни проблеми, развод, тежки загуби на роднини и приятели, раздели и разбира се – пенсиониране.

Но с какво е опасна самотата?

Последствията от социалната изолация могат да бъдат физически, психически и емоционални. Социалната изолация се разглежда като реален причинител на сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак, а хроничната самота причинява щети на тялото, които се равняват на изпушването на 15 цигари на ден и е също толкова опасна, колкото затлъстяването. Да настъпи преждевременна смърт е 26% по-вероятно при хора, живеещи в социална изолация.

Без помощ, самотата може да се превърне от временно състояние в хроничен проблем и може да доведе до сериозна необходимост от обществени здравни услуги.

Именно това принуждава английското правителство да предприеме мерки за превенция на самотата, например чрез оформяне на доброволчески групи, чрез насърчаване на общуването на живо, чрез подобряване на инфраструктурата.

Но докато на Острова тепърва ще мислят как точно да подходят към въпроса, канадските медии настояват и в Новия свят да се помисли за политики за премахване на самотата. Според изследванията всеки пети канадец се чувства социално изолиран или самотен, което дори надхвърля по мащаби „епидемията“ във Великобритания.

Кога ще има подобно изследване и за България? Или продължавате да мислите, че проблемите на „развития свят“ не ни засягат?