Когато сме в началото на едни отношения, си мислим, че винаги ще бъдем все така влюбени. Но за съжаление ние се променяме, променя се и човекът до нас. Обстоятелствата също се изменят, започват да оказват своето влияние върху връзката ни и в един момент се случва така, че разбирателството и хармонията отстъпват място на караниците.

Не след дълго в картинката се появява и третият човек, а дойде ли той, нещата рядко завършват добре. Но както се оказва, макар и изневярата да води със себе си много главоболия и емоционално страдание, тя може да ни помогне да достигнем до много ценни изводи.

Какви точно? Разкриват няколко дами, които без притеснение признават до какви изводи за живота и взаимоотношенията са стигнали, изневерявайки на половинката си:

Липсата на комуникация е началото на края

"Имах връзка с доста по-възрастен от мен мъж преди години. В един момент започнах да му изневерявам, като в ума си имах цял списък с причини защо го правя.

Впоследствие обаче установих, че се е стигнало дотам поради едно единствено нещо – липсата на адекватна комуникация помежду ни. Ние не говорехме за проблемите си, той живееше с идеята, че след като е по-голям от мен, знае по-добре. С днешния ми разум ви казвам – не изневерявайте, това е безсмислено. Ако обичате човека насреща, но нещата не вървят, вложете време и енергия в комуникация. Ако ситуацията не се подобри въпреки разговорите, тогава се разделете и си спестете цялата драма, която една странична връзка носи със себе си", Таня, 28.

Вината не си струва

"Изневерих на приятеля си от една година, когато той замина извън града. Бяхме жестоко скарани и просто се обадих на бивш, с когото правихме луд секс и веднага след това той си тръгна.

Когато приятелят ми се върна, се сдобрихме, а аз се чувствам толкова виновна и до ден днешен – три години по-късно, че ако мога да върна лентата назад, никога не бих направила тази глупост.", Ина, 31.

Изневярата невинаги е лошо нещо!

"Не се гордея с това, но изневерявах на половинката си от 11 години с най-добрия ми приятел. Паралелната ми връзка продължи цели четири години, като "любовникът" ми също имаше дългогодишна връзка към онзи момент.

Благодарение на изневярата осъзнах, че не съм щастлива във връзката си и човекът, с който съм, не е този, с когото искам да прекарам живота си. Срещаш се с някого и започвате отношения и въпреки че имаш усещането, че нещата не са съвсем такива, каквито мечтаеш да бъдат, си казваш, че може би това е любовта и че може би няма как да имаш по-хармонични отношения.

Тогава се случва нещо и ти решаваш да обърнеш гръб на принципите си и моралните ценности, в които си възпитавана, и въпреки че постъпката ти е нередна, се оказва, че тя е необходимо зло, без което никога не би успяла да намериш щастието.

Поне така се случи с мен. Аз се разделих с приятеля си и към днешна дата от няколко години съм щастливо омъжена за мъжа, с когото изневерявах. Двамата напуснахме работа преди няколко месеца и сега обикаляме света, но възнамеряваме скоро да се установим, защото след броени месеци ще посрещнем на бял свят първото си дете", Ася, 33

Изневярата е добро нещо.

"Преди да ме осъдите, чуйте историята ми. С мъжа ми бяхме на крачка от развода, вече буквално не можехме да стоим в една стая повече от пет минути, без да се изпокараме. Срам ме е да го призная, но започнах да му изневерявам и истината е, че се радвам, че го направих. Благодарение на това го оцених отново и преоткрих човека, в когото се влюбих.

Когато живееш дълго време с някого, започваш да приемаш за даденост неговите позитиви, затова и една странична авантюра може да ти подейства много отрезвяващо. Сравнявайки с някого друг, изведнъж проглеждаш за плюсовете на човека до теб. Именно любовникът ми ми помогна да разбера, че мъжът ми е съкровище и че аз ще се боря за него и за брака ни. И успях да се преборя.

Сега с мъжа ми сме заедно, аз съм му вярна и смело заявявам, че сме по-щастливи от всякога", Калина, 36.