Тя е една от най-забележителните, прозорливи и противоречиви личности в областта на науката през миналото столетиe - автор на собствена методика, която вдъхновява прогресивните педагози в света вече 100 години.

Родена през 1870 г., Мария Монтесори е психолог, антрополог, хуманист и философ, но преди всичко пионер в педагогиката, който революционизира детското образование. Спрягана многократно за Нобелова награда за мир, тя е първата италианка, която завършва университетско образование по медицина. Благодарение на упорството си, което никой не успява да прекърши.

Интересът към системата на Монтесори достига своя апогей през XX век. През първата половина тя обикаля много из Европа, изнася лекции Южна Америка, САЩ и Азия. Във всички посетени от нея кътчета впоследствие се създават детски центрове, следващи нейната методика. За кратък период системата Монтесори се разпространява в цял свят.

Монтесори вярва, че ако едно дете е укорявано често от родителите си, в живота си често ще изпитва чувство за вина. И обратно - ако детето често среща одобрение – то ще се научи да цени и себе си, и другите. Честите критики може и да вкарат наследника ви „в правия път”, но ефектът ще е краткотраен. Освен това е много вероятно да превърнете детето си в съдник. В човек, за когото емпатия е само една екзотична дума.
Педагогическият метод Монтесори изхожда от предпоставката, че свободната личност носи отговорност за собствения си живот. Водещ е принципът, че от раждането до шестата си година детето има „попивателен дух“, който запечатва възприетото от обкръжението му, и че през определени „периоди на чувствителност“ влага всичките си усилия в усвояването на конкретно умение.

Между 3 и 6 години умът на детето работи чрез сетивата. Чрез тях то изучава света и го опознава. Ето защо Мария Монтесори се насочва към изработването на сетивни помагала, с които малчуганът да бъде насърчен да открие и разбере основните понятия.

Вашето дете, както всяко дете, е уникално. Затова е много важно да го наблюдавате и да отгатвате периодите му на чувствителност, когато то се интересува повече от усвояването на едно умение, отколкото на друго. Във възпитанието винаги се придържайте към основния принцип, а именно – показвайте най-доброто от себе си. Идеята е детето да учи с наслада и лекота, без да забелязва, че учи.

„100 занимания по системата Монтесори, за да подготвим детето си да чете и пише” ще ви съдейства за целта. (Обърнете внимание на въведението, подписано от авторката Мари-Елен Плас) Вътре има и приложна тетрадка, за да си направите помагалата Монтесори сами. Толкова е лесно, а резултатът е просто неоценим!


Из „100 занимания по системата Монтесори, за да подготвим детето си да чете и пише”

Бях на важен житейски кръстопът, когато се запознах с педагогическата система на Мария Монтесори. За мен тя беше истинско откровение. Върнах се към моето собствено детство, преоткрих онова, на което ме бе научила майка ми: обич, доброта, уважение, самостоятелност, любознателност, всичко това независимо от неизбежните отживели методи на възпитание.
По онова време едно от децата ми страдаше от дислексия и аз започнах да черпя от философията на Мария Монтесори, за да му помагам и да го насърчавам в усвояването на написаното. Това се оказа факторът, който отключи желанието ми да пиша, за да популяризирам плодовете на невероятната работа на тази щедра жена с изключителен ум, посветила своя живот на възпитаването както на отглежданото, така и на отглеждащото човешко същество.
На всички, проявяващи интерес към това четиво, които сега откриват или са вече запознати с педагогическия модел Монтесори, пожелавам да извървят този път с открито съзнание и изпълнени със силно вътрешно удовлетворение, което да предават с ведрост и лекота на Детето – тази пълноправна човешка личност.

Мари-Елен Плас

„Познай какво правя“ - от 4 години нагоре

Помолете детето да отгатне думата, която отговаря на движението или сценката, която изпълнявате мълчаливо. Ще забележите, че ще избере глагол, за да назове онова, което правите. Ето някои дейности, които можете да имитирате: скачане, смях, плач, падане, танцуване, ядене, прозяване, четене, замисляне. След като сте имитирали три дейности, му предложете да си размените ролите.

Бъдете секретар на детето си.
Поощрявайте вашето дете да пише на членовете на семейството ви или на своите приятели.
Помолете го да ви диктува онова, което иска да напишете.
Записвайте дума по дума диктуваното от него, после му го прочетете, може би то ще иска да добави някое изречение.
Предложете му да нарисува нещо, за да илюстрира писмото.
Поставете писмото в плик, напишете адресите на получателя и на изпращача и му залепете марка.
Направете всичко това заедно, като му обяснявате нещата, и при следващото ви излизане му дайте да пусне писмото в пощенската кутия.
Остава му само да чака отговор.