"Семейството е свято, мъжът и жената трябва да са едно. В една къща петелът трябва да пее, мъжката дума да се чува", казва Ванга.
Уви към днешна дата съветът на пророчицата би бил определен от много феминистки като назадничав и противоречащ на концепцията за равенството на половете. А истината е, че това е простичък и доказал се като успешен модел, който е закодиран в нас от хилядолетия. Затова и не разбирам защо все повече дами, та дори и господа, се опитват да вървят срещу него, да вървят срещу същността си.
Мъжът е силният пол. Той трябва да е водещият и на него му е вродено да бъде такъв още от праисторическите времена, когато е ловувал и е отговарял за сигурността на жената и децата, а жената от своя страна е била нагърбена с грижите за семейното огнище и отглеждането на челядта. Ясното разпределение на ролите е спомогнало не само за запазването и развитието на човешкия род, но и не е позволявало на индивида да изпитва психическата и емоционална неудовлетвореност, от която страда днес.
Към днешна дата много дами чувстват неспокойствие и не могат да намерят своя път, защото са объркани от размитите очаквания. Домакини ли да бъдат или кариеристки, любящи съпруги и грижовни майки или безпощадни бизнес лидери.
Не ме разбирайте погрешно, не ви казвам да забравите за кариерата и да се бетонирате пред печката с две ревливи и сополиви дечица в ръце. Просто ви казвам, скъпи феминистки, моля ви, спрете да кастрирате мъжете.
Позволете на силния пол да бъде силен, защото заради вашите напъни за равноправие, част от представителите му все по-застрашително забравят да бъдат такива. Забравят да бъдат рамото, на което да поплачем, когато ни е тъжно, да разрешават проблемите ни, да отварят врати, да ни подават палтото, да ни помагат да слезем от колата. Разбира се, и сами можем да направим, всичко това, но защо? Това да изземаш мъжките функции не те прави еманципирана. Това да жертваш личния си живот за сметка на кариерата, да работиш по дванайсет часа на ден, за да докажеш колко по-добра си от мъжете, а детето ти да се подмята между баби и гледачки, не те прави еманципирана.
Еманципацията не е и в това да изкарваш колкото мъжете, да псуваш като каруцар, да използваш обръщения като "копеле" и "братле", да водиш необуздан сексуален живот или да пиеш бира от бутилка на пейката в парка. Еманципацията е в това да имаш право на образование, на мнение и на избор. Да си свободна, но не само финансово независима, а и да освободиш съзнанието си от предубеждения. Затова се осмелете да разширите мирогледа си и да се отървете от предразсъдъците, като поне разгледате възможността да оставите мъжа до вас да бъде водещият... от време на време.
Носете си кокетните рокли и токчетата, ходете на фризьор, маникюр и, за Бога, моля ви, ходете и на кола маска. Прекрачвайки прага на козметичния салон, не плюете в лицето на еманципацията, спокойно. Можете да докажете, че сте равни с господата, не като си пуснете мустак и буйно окосмение под мишниците или не давате на половинката си да тропне по масата като истински балкански мачо, а като успеете остроумно да затапите някой, подценяващ ви, наперен мъжага.
Борете се за равноправие като учите, като сте интелигентни и възпитани дами, нежни, стилни и елегантни, а не като скачате като побеснял питбул, когато някой от срещуположния пол се опита да плати сметката в ресторанта.
