На днешната дата през 1973 г. умира големият чилийски поет, писател, публицист и дипломат Пабло Неруда. Той е сред великите автори на ХХ в., носител на Нобелова награда за литература.

Той пише така, както диша, а стиховете му са бродерия от светлина и мъдрост. В тях понеделникът лумва внезапно (щом зърне лице на затворник), улиците плачат в такт с вятъра, а животът е риба, обречена птица да бъде… „Много трудно разчитам евкалиптови листа“ – казва Пабло Неруда в едно от стихотворенията, които не е публикувал приживе. Можем само да гадаем защо е запазил тази евкалиптова мистерия за себе си.

Пабло Неруда e псевдоним на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто. Харизматичен дипломат, гражданин и белетрист, той пише стихове от 10-годишна възраст. Амплоато му на консул го отвежда в Бирма, Сингапур, Индия, Китай, Япония, Аржентина и Мексико. Става свидетел на франкисткия метеж и Испанската гражданска война, а потресът от смъртта на Лорка го принуждава да напише „Испания в сърцето“.

Стилистиката на творчеството му се простира от ранния модернизъм до късния сюрреализъм. Жанровото ветрило е широко – създава любовни сонети, исторически епоси, политически манифести, проза… Маркес го нарича „най-великият поет на двадесети век на всеки език“. Харолд Блум го нарежда между двайсетте автори на „западната традиция“.” А според Лорка „Неруда съзерцава света, завладян от истинско удивление; на него са му чужди два елемента, дали живот на толкова псевдопоети: омразата и иронията. Когато реши да поиска възмездие и вдигне шпага, той ненадейно открива ранен гълъб в дланта си.”

Заради социалните и политическите си възгледи Неруда публикува в изгнание „книгата на живота си” - сборника с епични поеми „Всемирна песен“. Когато се завръща в Чили през 1953 г., е посрещнат възторжено от народа и е избран за сенатор. През 1971 г. получава Нобелова награда за литература и президентът Салвадор Алиенде го кани да чете поезия на националния стадион пред 70 000 души.

Умира след преврата на военната хунта, домът му е плячкосан, а генерал Пиночет не допуска погребението му да бъде публично. Въпреки това хиляди чилийци се стичат по улиците на Сантяго, за да почетат Човека Неруда, чийто творчески гений никое статукво не е в състояние да помрачи. Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта…

За да отбележим рождението на писателя, нека си припомним едно от великите му стихотворения:

Из ЗЕМНА ОБИТЕЛ

Навярно живея на улица, разплакана от вятър,
навярно стена така жално,
че жените се преобличат в глухо синьо:
живея в ден предопределен,
съществувам там като камък, ударен от копито на бик,
като забравен очевидец.
Крилото на синята птица на забравата,
напоени с море пера,
слабо горчиви, олекотени вълни,
нахлули в потайните кътища на душата,
и напразно димът блъска вратите.
Там са, там са
целувките, повлечени през праха към тъжен кораб,
там е заглъхналия смях, ония дрехи,
ушити за разсъмване:
изглежда, че устата на смъртта не иска да къса лица,
пръсти, думи, очи:
пак са там като големи риби в небето –
синьо, синьо, непобедимо синьо.

Автор: Юлия Петкова