Леденият дъжд навън се лее като из ведро. Едри, тежки, равномерни капки се блъскат по перваза. Попиват тихо в душата ми, поела поредната порция горчиви новини по телевизията. Отново насилие. Отново болка. Отново... деца...

Серията потресаващи случаи на пострадали от насилие крехки и невинни малчугани, които ни заливат вече почти ежедневно, все повече заприличват на откъси от една безкрайна поредица истории на ужасите, но не на кинолента, а от реалния живот...

„Пребити 3-годишни близнаци са в болница, майката е в ареста“ - така звучи едно от стряскащите заглавия по повод най-пресния случай на проявена жестокост над деца. Този път от страна на родител.

Момченцето и момиченцето били приети по спешност в болницата в Пловдив на 19-и февруари вечерта с множество сериозни травми и рани по телцата. След като било установено наличие на 1 промил алкохол в кръвта на майката, срещу нея веднага било повдигнато обвинение в упражняване на перманентно домашно насилие над собствените й близначета. От своя страна тя споделила, че отглеждала децата си сама, а баща им работел в Германия.

Момиченцето било цялото покрито в синини, а момченцето имало тежък кръвоизлив в мозъка с опасност за живота. Незабавно му била направена животоспасяваща хирургична интервенция. Лошите изненади не приключвали дотук. Лекарите с ужас открили, че децата били силно недохранени. 3-годишните мъничета тежали колкото няколкомесечни бебета, а състоянието им майката обяснила с бедния живот, който водела?!

Още по-плашещ е фактът, установен от полицията, че съседите на въпросната жена във входа въобще не знаели, че тя била майка и че в жилището й се отглеждали деца?! За сметка на това обаче тя имала куче, което разхождала всеки ден навън.

На въпросите за нанесените травми, 38-годишната майка, която към момента се намира в ареста, отговорила, че никога не е посягала на децата си, а мозъчният хематом на момченцето оправдала с паднала върху главичката му гипсова картина.

Не, не обвинявам конкретно тази майка. И нямам право. Не я познавам. Не познавам живота й, не знам какви мисли и чувства минават през главата й и дали действително тя е тази, която е предизвикала физическите травми над децата си. Съдът също не знае. Все още. Дали са истина, или лъжа думите на обвинената в насилие над собствените си деца майка, тепърва ще се разбере. Към момента тя е невинна до доказване на противното!

Но обвинявам всички онези родители в кавички, които не могат, или не знаят как да отглеждат и да обичат своите деца. Такива, за жалост, винаги е имало, има и... ще има. Тъжният факт, че сме на първо място по брой на изоставени деца в домове до 3-годишна възраст, говори красноречиво.

Но много по-тъжното обаче е, че може да съществуват майки без майчин инстинкт, без родителското самосъзнание за дълг и отговорност. Майки без майчини чувства. Майки, лишени от усещането да си благодарен, всеотдаен и с цялата си душа посветен на най-чистото и съкровено, най-крехкото и невинно, най-святото създания на земята – децата.

И когато някой някъде, в която и да било точка по света, си позволи, под една или друга форма, да упражни насилие над дете, то неговото деяние трябва да бъде окачествено единствено и само като най-жестокото и безчовечно ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, неподлежащо на никакво оправдание. И по силата на закона всеки извършител, било то родител или не, трябва да понесе наказанието си.

Защото най-важното е всеки родител да осъзнае детето не като негова собственост, а като благословия, като чудо на природата и живота. Като благодат, спусната от небесата. Като най-велик и безценен Дар.

Дъждът навън се лее като из ведро. Едри, тежки, равномерни капки се блъскат по перваза. Попиват тихо в душата ми, поела поредната порция горчиви новини по телевизията. Отново насилие. Отново болка. Отново... деца.