Днес отбелязваме Баба Марта - един от най-хубавите български празници.

Най-известният обичай, свързан с този ден, е закичването с мартеница. Tрадицията повелява най-старата жена в семейството да върже мартеници по ръцете на всички членове на фамилията.

Мартениците са разпространени и в Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания – все части на българската етническа територия и поселения.

Белият конец в мартеничката е символ на невинност и чистота, а червеният - на здраве, жизненост и любов. На мартениците се приписва и магическата сила да предпазват от болести и уроки.

Легенди свързват началото на традицията за размяна на мартенички с хан Аспарух и сестра му Хуба. Според други обаче, те са наследство още от траките.

Знаете ли, че:

В народната представа Баба Марта е сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Те често я ядосват и затова времето през месеца е толкова променливо. Когато тя се гневи – вали и е облачно, а когато е в добро настроение – слънчеви лъчи обсипват земята.

Според народната традиция мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица. След това се връзват на плодородно дръвче или се поставят под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е добра.

Мартеницата се носи или на китката, или върху дрехите. В някои региони на България обаче семейното положение определя къде да бъде вързана мартеничката. Неомъжените жени носят мартениците си от ляво на дрехите си, а ергените ги носят на кутрето на лявата си ръка.

Честита Баба Марта! Нека сме бели и червени, румени и засмени!