За тях няма да чуете кой знае колко много, макар че са жертви на сексуален тормоз от години. За тях няма масови кампании и коментари в социалните мрежи. Няма #Metoo и #TimeIsUp. Те са жените и момичетата от Сирия, принудени да „търгуват“ собствените си тела, за да оцелеят.

Историята е ужасяваща. Може би не колкото бомбардираните болници, убитите деца, газовите атаки и ракетните обстрели. Но това също е всекидневен ужас, който на принципа на китайската капка дълбае навътре в душата - срама, унижението и личното нещастие, което няма как да влезе в нито една статистика и получава твърде малко медийно внимание. Засегнатите от кръвожадната война нямат шанс, ако не получават хуманитарна помощ. Пакет ориз, сапун и бутилирана вода обаче могат да струват прекалено скъпо на сирийските жени.

Зачестяват сигналите, че мъжете, които разпределят международната хуманитарна помощ от ООН и благотворителни организации, далеч не действат добродетелно и изнудват жени и момичета на различна възраст за секс. Макар че работата им включва разпределяне на продуктите от първа необходимост из опасните райони в Сирия, служителите не се свенят да се възползват от затрудненото положение на местните жени и да ги експлоатират.

Широко затворени очи

Сигнали има отпреди 7 години, първите официални доклади се появиха през 2015-та година на базата на интервюта с жени, постъпили в бежански лагери в съседните на Сирия държави. 40% от тях признават, че са изнудвани сексуално в замяна на провизии и спешни услуги. Нов доклад на Фонда на ООН за населението (UNFPA) обаче разкрива мащабите на проблема, особено в южната част на Сирия, където сексуалната експлоатация придобива размерите на мълчалива епидемия.

Докладът, цитиран от BBC, споменава умишлено задържане на пакетите с храна, „домашни посещения“ срещу „доставка с преспиване“ и други прийоми на насилие, включително принудителни бракове с млади момичета. Участници в това масово престъпление са също и местни чиновници и ръководители на въоръжени отряди, без които раздаването на пакетите би било невъзможно.

По време на война всичко е разрешено

Младите момичета, неомъжените жени и вдовиците са най-уязвими. Жените знаят – и до голяма степен очакват, че ще трябва да предоставят сексуални услуги за спасителни провизии. Поради тази причина част от тях отказват да посещават хуманитарните центрове – и съответно отказват да получават продуктите от първа необходимост. Друга част предпочитат да мълчат, за да опазят семейната чест, тъй като в консервативното сирийско общество „изнасилването е по-страшно от смъртта“.

ООН и големите международни фондации твърдят, че не толерират подобна експлоатация от техните сирийски партньори. На практика обаче външните донори нямат възможност да упражняват контрол в опасните зони, където се водят бойни действия. Твърди се, че проблемът се замита под килима, за да може все пак някаква хуманитарна помощ да достига до нуждаещите се.

Взети са мерки, които обаче се оказват недостатъчни. Изпращането на повече наблюдатели, обучението на служители и въвеждането на система за подаване на сигнали от страна на няколко организации е стъпка напред, но не и решение на проблема. ООН обяви, че ще свика среща с големите организации, предоставящи хуманитарна помощ за Сирия, а Червеният кръст, УНИЦЕФ и CARE изразиха опасения след последните разкрития.

Големият проблем с произвола

Не за първи път хуманитарната помощ се оказва проблем в размирни и бедстващи държави, и то не само от страна на корумпираните местни власти. Особено скандален беше случаят на уволнените хуманитарни работници на "Оксфам" заради оргии в Хаити след силното земетресение от 2010 година. Сексуални издевателства, склоняване към проституция и порнография са документирани в Либерия, Конго, Судан, Чад и редица други държави, включително спрямо деца.

Данни на Reuters показват, че 120 служители на големи организации са уволнени само през 2017-та година след обвинения и вътрешни разследвания в сексуални посегателства. И докато хуманитарните организации открият как да прочистят своите редици и да сътрудничат по-адекватно с местните власти в бедстващите държави, жените в кризисните точки на света ще продължават да бъдат изправени пред риска да избират между честта и хляба.

Автор: Виктория Димова