Помните ли как сте се мъчили да обясните на родителите си какво става в душата ви, но те не са разбирали нищо? А вие сте се чувствали като Робинзон на необитаем остров? Спомняйте си. Помнете. Никога не забравяйте това!

Андрей Максимов е написал книга, която възрастните трябва да четат и обсъждат със своите деца. Тази книга е изпъстрена с притчи, които илюстрират прекрасно идеите на автора. В нея се разказва за ужасната участ на децата, която доскоро се е смятала за норма, и за днешната норма, която утре може да се смята за ужасна. В нея се разказва за опита на възрастните, който признаваме, и за опита на децата, който не забелязваме.

Детето не се подготвя за живота, а живее не по-малко пълнокръвно, страстно и осъзнато от възрастния човек. Бедата е, че за нас децата са само още един повод да разберем, че сме на висота. Рядко си даваме сметка, че отнасяйки се високомерно към малчуганите, ние им помагаме да изградят свят, в който никога няма да са щастливи…

„Как да не станеш враг на собственото си дете” черпи основания от предпоставката, че хората могат да бъдат разделени на две групи: творци и роби.

Творец е този, който създава свой собствен свят. Той може да бъде композитор, писател, художник или режисьор, но може и да не бъде. Строителният техник, шофьорът, сервитьорът също са способни да създават собствена реалност. Творческият човек знае, че светът е в очите на гледащия; реалността – това не са всички събития, а само онези, на които позволяваш да ти влияят. Той сам управлява живота си – в рамките на възможното.

Докато робът е човек, който живее в чужди светове. Той „консумира” това, което е направено за него от други. Той не създава реалност, а живее според вече съществуващите обстоятелства. Не че да си изпълнител, е срамно. Срамно е да си безкритичен, когато изпитваш вътрешна съпротива. Срамно е да се правиш, че не забелязваш справедливия си вътрешен бунт. И да не се стремиш към промяна…за всеобщо добро.

Вие какъв човек бихте искали да възпитате - роб или творец? Удобното дете не е свободно дете. Удобното дете е човек, чиято цел е да се хареса на другите. Да уважаваш детето, на първо място означава да уважаваш неговия избор. Дори когато не е осъзнат докрай. Ако изборът се окаже неправилен, то няма да вини никого освен себе си. Ще се научи да поема отговорност. Главната задача на родителя не е детето да стане отличник, а да намери своето призвание.

Най-много от всичко на света децата имат нужда от разбиране. Да разбираш детето – това е главният критерий за любовта към него. Всички знаем това добре. Но всички го забравяме.

Откъс от „Как да не станеш враг на собственото си дете”

Трите закона на мъдростта

Вървяло веднъж Момчето из гората. Отстрани изглеждало, че си върви самичко. Ала заедно с него вървяла и тъгата. Вървяло Момчето и тъгувало. Уж е лято, слънце, наоколо трева и дървета, а освен тъгата до него няма никого – нито звяр някакъв, нито гъба, нито, да речем, горски дух.
Не щеш ли, Момчето гледа: на един пън седи Гном. Обикновен Гном от приказките: дебеличък, с дълга брада, с хитри очички.
Момчето тъкмо понечило да поздрави Гнома, а той казал:
– Напразно тъгуваш.
Момчето попитало:
– Откъде знаете, че тъгувам? Нищичко не съм ви казал.
Гномът въздъхнал и рекъл:
– Мъдър съм аз и стар. Стар съм, затова съм мъдър.
Сега дошъл ред на Момчето да въздиша. Пък и нали било заедно с тъгата, а тъгата много помага на въздишките.
– Нима? – въздъхнало Момчето. – Нима може да станеш мъдър само на старини? А какво да правим преди това? Как да живеем?
Гномът отвърнал:
– Мога да ти кажа трите закона на мъдростта.Те ще помогнат много за твоето помъдряване. Съгласен ли си?
Момчето, то се знае, не се отказало. Тогава Гномът се изправил на пънчето, погледнал внимателно Момчето и тържествено произнесъл:
– Първо кажи: готов ли си да станеш малък като мен?
Ти какво би отговорил на мястото на Момчето? И Момчето се изплашило. „Как така? – помислило. – Всичко момчета около мен да са големи, а аз да съм малък?“ Но пък, от друга страна, интересно е да научиш трите закона на мъдростта.
– Готов съм да стана малък – рекло Момчето и дори махнало с ръка от вълнение.
И тутакси станало мъничко-мъничко. Затова пък светът около него станал голям-преголям. И тревата станала голяма, и пънчетата, а дърветата – направо гигантски.
И в този голям свят Момчето срещнало кого ли не: бръмбарчета, паячета, калинки. Толкова са забавни, оказва се. Бръмбарчетата, например, размахвали крилца за поздрав, а калинките свеждали очи от смущение, много срамежливи били. А тъгата, щом Момчето станало мъничко, избягала някъде, все едно че не я е имало.
– Харесва ли ти? – чуло Момчето непознат басов глас. Оказало се, че Гномът говори така. Сега той също станал по-голям. Но, което е интересно, останал си Гном.
Момчето нищо не отговорило, защото когато нещо много ти харесва, просто нямаш думи.
– Туй то – басово казал Гномът. – Ето ти и първия закон на мъдростта: „НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ИЗГЛЕЖДАШ НЕ КАТО ДРУГИТЕ – ЩЕ ПОБЕДИШ ТЪГАТА“.
Помислило си Момчето: хубав закон. Мъдър. Та ако се беше уплашило, ако беше решило да си остане същото като другите момчета, никога не би видяло този шумолящ, звънящ, прекрасен свят наоколо.
– Да вървим – рекъл Гномът.
И те тръгнали. Разгръщали с ръце огромни треви, прескачали корените на дърветата и поздравявали всекиго по пътя си. И тъй като през цялото време срещали някого, поздравявали непрестанно.
Изведъж Гномът извикал: „Ужас!“ – и се спрял като закован. Момчето не могло да спре така изведнъж, трябвало няколко пъти да се обърне насам-натам и затова застанало като завинтено.
Гледат – пред погледа им ручей. А едни скакалци се опитват да го прескочат. Засилват се – скачат – и хоп във водата! Започват да се давят. Други скакалци се мъчат да ги спасяват. После всичко се повтаря.
Засилват се – скачат – падат във водата! Викат. Плачат. А не могат да преминат през ручея.
– Какъв ужас! – повторил Гномът. – И какво си мислят?
– Мислим как да минем на другия бряг – обадил се един скакалец.
А Момчето казало:
– Ама че сте глупави. Вземете листенца, седнете отгоре – и готово. Не сте се сетили за такава дреболия.
Скакалците така и направили. И бързичко стигнали до другия бряг. А после пак така бързо се затичали, дори забравили да благодарят. Защото на другия бряг имали състезание „Кой ще скочи най-ниско“. Затова бързали.
А след това Гномът казал:
– Браво, момче. Ето ти и второто правило на мъдростта: „НЕ СЕ БОЙ ДА МИСЛИШ РАЗЛИЧНО ОТ ОСТАНАЛИТЕ – ЩЕ ПОМОГНЕШ НА ДРУГИТЕ“.
Много се харесали тези думи на Момчето. И наред с това го ядосали. И така се случва.
„Този Гном какво ходи с мене и ми говори все умни работи? Няма да каже нищо простичко – помислило си Момчето. – И въобще светът наоколо е хубав, разбира се, само че искам да се върна при мама. И при татко.
Ама ако се върна при тях мъничък, те няма и да ме забележат. А дори да ме забележат, няма да ме познаят.“
– Хайде – казало сърдито Момчето, – направи ме пак голям. Искам да си отида вкъщи. Мама днес прави палачинки, а аз много обичам палачинки. Особено със сметана.
Гномът тръснал брадата си, почесал я замислено, а после рекъл:
– Толкова момчета съм водил по тази пътека, а никой не е искал да си върви вкъщи. Държиш се странно. Не е по правилата.
А Момчето взело, че му отвърнало:
– НЕ СЕ БОЙ ДА ПРАВИШ НЕ ТАКА, КАКТО ДРУГИТЕ – ЩЕ СТИГНЕШ ДО ЦЕЛТА.
Попитал го Гномът:
– Откъде знаеш третия закон на мъдростта?
А пък Момчето отвърнало – може би не много любезно, но по същество:
– Хайде превръщай ме в голям!
И Гномът, какво да прави, превърнал го. Момчето тутакси се затичало към дома.
А Гномът седнал на едно пънче и се замислил: „Как стана така, че Момчето се оказа по-мъдро от Гнома?“.
Не му дошло наум, че сега момчетата не са като едно време, и за да похапнат палачинки със сметана, могат да измислят не само закон на мъдростта, но и нещо по-сложно.
Това е цялата история.
Да! Едва не забравих. След това Момчето донесло на Гнома палачинки. Седели на пънчето, похапвали палачинки и си говорели за мъдростта. Много интересни неща научил Гномът.
Впрочем това вече е съвсем друга история.

Автор: Юлия Петкова

Четете още: Хитът на София филм фест - "Радиограмофон"