Човекът театър. Творецът с огромно сърце. Посланикът на любовта и добротата. Така ще запомним големия български режисьор Крикор Азарян, на когото днес отбелязваме 90 години от рождението му.

Наред с постановките му по Чехов, емблематични остават спектаклите "Януари" и "Опит за летене" от Йордан Радичков, "Дванайсета нощ" и "Крал Лир" от Шекспир, "Дневникът на един луд" от Гогол, "Уестсайдска история" от Лоуръндс и Леман, "Петрол", "Автостоп" и "Кълбовидна мълния" от Иван Радоев, "От земята до небето" от Никола Русев, "Дело" от Сухово-Кобилин, "Последен запис" от Бекет, "Самоубиецът" от Н. Ердман, "Хенрих IV" от Пирандело, "Буре барут" от Д. Дуковски, ""Белградска трилогия" от Б. Среблянович, "Бая си на бълхите" и "Продавате ли демони?" от Боян Папазов, "Трамвай Желание" от Т. Уилямс, "Пътеки" от Николай Хайтов и много други.

Удостояван е с всички български театрални награди, а през 2004 г. - и с почетен "Аскеер". Режисьор е на игралния филм "Всички и никой" (1978) по Й. Радичков. В продължение на 30 години Азарян посвещава живота си на своите ученици по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ.

Въпреки протестите на студентите, рез 2005 г. е отстранен от тогавашното ръководство на академията и е пенсиониран. Почетен професор и преподавател в Нов български университет.

В памет на този изумителен сърцевед и мъдрец на душата поднасяме на вниманието ви един великолепен фрагмент от писмо на Йордан Радичков до Коко Азарян:

"Съдбата е била щедра към теб, но като е проявила щедрост към таланта ти, то тя те е натоварила допълнително с тежък товар, и сега, от върха на твоите 50 години сам виждаш, че ако по невнимание си оставял част от това по пътя си, то сега ще трябва да се върнеш назад (и много пъти да се връщаш назад), за да събираш всичко разпиляно или изоставено по пътя. Този товар няма кой друг да изнесе, сам ти ще трябва пренесеш всичко това на плещите си и в сърцето си... Аз отсъствах известно време и когато се върнах, помежду писмата, получени у удома, заварих едно писмо от непознат арменец. Между другото, този човек ме запитваше ето така: "Абе, другарю Радичков, не се ли намери в тоя див северозапад поне един арменец!" Аз дълго мислих над това запитване и накрая си казах: "Ама, разбира се, че има такъв, само че не съумях досега да го разположа епически посред моите бедни орници, посред добитъка и дивотията на моя беден северозапад, но ако ми стигнат силите, скъпи приятелю, то обещавам ти в бъдеще време, че в една от пиесите ми ще има арменец именно от дивия северозапад, каменна отломка от Арарат, звук или музикален тон от Комитас, старозаветен човек, който е толкова стар (много по-стар от грузинците), че помни кога Ной е пристигнал в края на потопа на планината Арарат."

Крикор Азарян и Христо Мутафчиев по време на наградите "Аскеер", 2005 г.

Коко Азарян ни напусна на 14 декември, 2009 г., след тежко боледуване, но продължава да живее в сърцата на колеги, аритсти и приятели. А днес още отекват мъдрите му завети:

„Бъди в мир със себе си.“

„Не излизай на сцената, ако няма какво да кажеш.“

„Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.“

„Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.“

„Това, което мен ме вълнува, е не как живее човекът, а за какво живее.”

„На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.“

Христо Гърбов поздравява Крикор Азарян за наградата за цялостно творчество на Столична Община, 2007 г.

„Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.“

„Човекът е слабо същество, много бързо се самозабравя. А властта го деформира, променя го в негативна посока.“

„Не ти си важен, важно е това, което правиш.“

„Вярно е, че не можеш да промениш живота, но отделния човек – да!“

„Аз съм един скептичен романтик. Макар че съм способен да правя и много весели спектакли.“

„Никога не съм се взимал на сериозно. Това ме е предпазвало от маниакалност. Защото знам, че участвам в една игра. Има смисъл да живееш, само ако си верен на себе си.“

„На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.“

„Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват неговите очи, защото на зрителя му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне.“

„Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията.“

„Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Че това и аз го мога.”

„Най-важното и най-трудното в днешно време е да си останем човеци. За това рецепти няма.“