Самотата невинаги е следствие от неуспех на личния фронт. Понякога тя е осъзнат избор на жена, която не се нуждае от половинка на принципа „просто за да си имам мъж“.

Нашата анонимна героиня Х е на 49 години и никога не е била омъжена. Просто така се случило, на младини била безнадеждно влюбена в свой състудент, който в крайна сметка избрал друга. А тя искала само него. Осъзнавайки се след краха на тази своя мечта, тя решила да си намери нормален мъж, който да й стане донор на сперма. Преценила, че след като не й е писано да се събере с мъжа, когото обича, иска да има поне дете, което да й бъде най-близкият човек и да я радва на старини.

Донор се намерил бързо и успешно изпълнил функцията си, без дори да подозира за нея. Щом Х разбрала, че е бременна, тя прекъснала всички контакти с бащата на бъдещото дете. Първо – защото той отдавна бил женен и тя поначало не планирала да разрушава семейството му. Второ – тя отдавна била решила да роди дете само за себе си, затова не смятала и да информира „донора“ си.

Родилият се син наистина запълнил цялото й жизнено пространство. Разбира се, тя не сложила кръст на себе си като жена и периодично имала мимолетни връзки или просто полови контакти, както тя казва, „за здраве“. Понякога се замисляла да се омъжи, особено когато детето й я питало защо повечето му приятели имат татковци, а то не. Но остро изразено желание да стане „госпожа“ нямала. Първо защото и сама изкарвала добри пари и можела без проблем да издържа себе си и сина си. И второ – защото положението я устройвало и така, не я обременявали никакви съпружески задължения и търкания на характери, разногласия относно възпитанието на детето и домакинските въпроси. Тя била господарка на себе си и изобщо не се стремяла да споделя живота си с някой друг, освен със сина си. Имала интересна работа, весели приятелки, винаги готови за купон, ходила на почивки и командировки – при такъв живот за какво ти е мъж?

Синът й пораснал някак неусетно и се изнесъл да живее с жена, която била 8 години по-възрастна от него. Бил в добри отношения с майка си, но не изпитвал нужда да се вижда често с нея или да си говорят. И това е нормално – и двамата разбирали, че всеки от тях си има свой живот. Човек би си казал, че моментът е идеален за търсене на спътник в живота, за да се избегне самотата в залеза на жизнения път. Но Х изпитала само още по-голямо желание да бъде единствена господарка на съдбата си.

„За какво ми е мъж?“, пита се тя. „Много скоро ще стана на 50, като за булка съм твърде залежала стока и едва ли ще заинтересувам мъжете. Говоря за силните телом и духом мъже, с които евентуално може да ми хареса да съм. А връстници и възрастни вдовци изобщо не искам. На тази възраст мъжете нямат нужда от обект на страстта и любовта си, те самите се нуждаят ако не от бавачка, то поне от домашна помощничка и медицинска сестра. Не ми е притрябвало да ставам нечия прислуга, наричайки се съпруга. Да слушам неговото пъшкане и хъркане, да му готвя диетични ястия за борба с холестерина и да приемам с разбиране нарастващите прояви на простатита – за какво ми е всичко това? Затова периодичните ухажвания от зрели обожатели не ги взимам на сериозно. Още от младини не съм свикнала да събирам чужди чорапи из вкъщи и да готвя по нощите, защо да се нагърбвам с това на пост-балзакова възраст? Не е сигурно дори, че възрастният ухажор ще се окаже интересен събеседник. За сметка на това със сигурност ще страдам морално от опитите му да демонстрира мъжката си мощ, стимулирана с виагра. На тази възраст двамата няма да имаме нищо общо – било то минало, деца, роднини или приятели. А колкото повече остаряваме, толкова по-трудно приемаме нещо ново. Да, сигурно има и изключения, но аз не съм срещала такива. И затова съзнателно избирам да съм сама.

Как си представям живота си занапред ли? Нормално! Първо – аз все още далеч не съм старица и много неща са ми интересни. Обичам да пътувам, да ходя на театър, на изложби, на кино. Обичам да се срещам с приятелки (впрочем, далеч не всички от тях си имат половинка) и да си поговорим за какво ли не, пийвайки хубаво вино. Обичам да си сготвя нещо изискано и с наслада да се отдам на чревоугодие. Обичам и тихите вечери вкъщи, в които съм се завила с уютно одеяло и си чета хубава книга. Обичам да се разходя из града, слушайки шумоленето на есенните листа под краката ми и вдишвайки горчивия им аромат. Обичам да плувам в басейн, усещайки различните си мускули. Обичам от време на време да пофлиртувам с някой непознат, който проявява интерес към мен – и при това да знам, че това с нищо не ме задължава. Нима ми е лошо сама?

Аз не се страхувам, че на стари години няма да има кой да ми подаде чаша вода. Първо – аз много искам да запазя способността си да си сипя водата сама. И второ – какво значение ще има дали някой е до мен, ако дори чашата вода ми е проблем?

Самотата ме плаши не в романтично, а в общочовешко отношение. Не искам да губя близките и приятелите си, не искам да живея само с миналото си, ако здравето ми сложи кръст на най-скромните перспективи за нормално съществуване. Знам, че това е неизбежно, при това както за самотните, така и за женените хора – рано или късно един от двойката остава сам. Затова не виждам смисъл изобщо да мисля за това. Избирам живота тук и сега, в който и без половинка хич не се чувствам самотна.“