Ще запазим истинското й име в тайна и ще я наричаме просто Ана. Тя е на 32 и само преди една година получава диагнозата синдром на Аспергер. Една интересна жена, която благоволи да отдели от времето си и да ни разкаже за радостите и огорченията си, за емоциите и изненадите в любовния си живот, за перипетиите и откритията си по пътя към себе си...

„Преди да науча, че имам психично разстройство от аутистичния спектър, нямах ни най-малка представа на какво се дължат неуспехите и трудностите, с които се сблъсквах при общуването си с околния свят. Чувствах се наистина объркана.

Вече три десетилетия се опитвах да се преборя с все по-несполучливите ми опити да се сприятелявам. Не знаех къде точно греша. Чувствах се некомфортно в обкръжението на други хора, а още по-трудно успявах да вляза в контакт с мъж, когото харесвам. Ден след ден състоянието ми се влошаваше и аз все повече се откъсвах от света.

С всеки изминал ден непоносимостта и страха ми от микроби и замърсявания нарастваше все повече. Започнах да отказвам дори и храна с определени цветове. По това време именно започнах да посещавам психотерапевт, който разпозна симптомите в рамките на първите две сесии. Той беше категоричен – синдром на Аспергер.

Хората с Аспергер виждат, чуват и чувстват света по различен начин. Обикновени всекидневни ситуации могат да окажат въздействие върху психиката и емоционалното им състояние до такава степен, че да им причинят сериозно безпокойство. Нещата стават още по-сложни, когато заговорим за сексуалния живот.

След като разбрах, че съм родена със синдрома на Аспергер, както и факта, че състоянието ми беше с тенденция към изостряне с времето, започнах да се интересувам от всички проблеми около аутизма при жените, както и от последиците, които това психическо разстройство можеше да остави върху сексуалните ми отношения.

Когато се влюбят, жените с Аспрегер започват да проявяват склонност към леко обсебване. Това е така, тъй като състоянието не позволява на тези хора да преценяват добре социалните граници на взаимодействие.

Общата черта на Аспергер, която се проявява при повечето от нас, е нарушение на сетивните процеси. Това означава, че мозъкът ни среща проблеми при организирането на информация от сетивата. Наприме, лек шум може да бъде възприет от съзнанието ни с многократно по-голяма сила, а леки докосвания да ни причинят дори физическа болка. И това не е всичко. Хората с Аспергер могат да бъдат свръхчувствителни и към вкусове, текстури и миризми. Сами можете да си представите как целият този букет от смущения в сетивните ми възприятия беше превърнал секса в, меко казано, не особено приятно преживяване.

Всъщност, ако трябва да бъда честна, никога не съм правила секс с мъж. Причината за това е, че винаги ми е било трудно. Само мисълта, че някой може да ме докосва, можеше да ме изкара от равновесие. Това е една от причините, поради които връзките ми с мъже удряха на камък. И това е напълно разбираемо. Никъде няма да срещнете мъж, който да се съгласи да поддържа отношения с жена, която се страхува от... секс!

В един момент осъзнах, че се чувствам по-добре и по-сигурна в компанията на жени. Вече три години живея под един покрив с представителка от моя пол. Колкото и добре да се чувствам с нея, няма как аутизмът да не ни създава известни проблеми в интимния ни живот. Има дни, в които се страхувам от секс, както и такива, в които изпитвам непоносимост дори от оралните ласки.

Чувството на вина в такива моменти обаче, както и неспособността ми да й дам всичко, което заслужава, ме стимулира да вложа цялата си енергия и да се постарая да бъда адекватна на нейните потребности и желания, за да бъдем и двете щастливи. Благодарна съм, че я имам. Тя означава много за мен. Именно защото проявява изключително разбиране и търпение към мен. За мен е достатъчно да чувствам опората й, за да продължавам напред.

Аутизмът е нещо, с което си се родил и не изчезва. Той не може да бъде "излекуван", но тревогите и отрицателните му проявления могат да бъдат контролирани. Научих - и наистина вярвам - най-добрият начин да се почувстваш по-добре, когато нещо те притеснява, е да го приемеш. Да прегърнеш състоянието си, да обикнеш това, което те прави различна и неповторима. Да, странна съм. Но това съм аз. И се обичам такава, каквато съм!