Фотографии на хора от различни страни и времена излязоха "на светло" в изложбата Another Kind of Life в Лондон. Това са кадри, които по една или друга причина са открити в задния двор на обществото. Авторите на снимките проникват в света на въстаниците и гангстерите, просяците и сексуалните малцинства, за да видят сами как живеят. Woman.bg проследява историята на тези снимки.

Евелин. Сантяго, 1983 г. (фото: Паз Еразуриз)

Чилийският фотограф Паз Еразуриз заснема какво се случва в покрайнините на Сантяго, Чили в средата на военна диктатура. През 1983 г. тя среща транссексуална проститутка на име Евелин. По време на управлението на Аугусто Пиночет всички отклонения от половите норми били брутално потиснати, затова такива хора трябвало да се скрият. За да улови живота им, фотографът временно се преместил в подземен публичен дом, където Евелин работела с брат си.

Чилийските власти били против разпространението на такива снимки. Затова работата на Паз Еразуриз не е била от най-приемливите. Въпреки това рискът не уплашил професионалистът. Паз е на мнение, че по този начин се съпротивлява на диктатурата. "Има хора, които обществото не вижда", казва тя. "Работата ми е да убедя хората да насочат вниманието си към тях".

Карло Йох, 1973 год (Фото: Walter Pfeiffer)

През 1973 г. швейцарският фотограф и художник Валтер Пфайфър реализира поредица от портрети на 18-годишен транссексуален на име Карло Йох. "Срещахме се от време на време и всеки път този човек изглеждаше различен заради облеклото и грима му", спомня си авторът.

Фотографът не предполагал, че модела му скоро ще напусне този свят. "Когато се запознахме беше в разцвета на силите си, но след всяка наша среща той ставаше все по-слаб и по-слаб", спомня си Пфайфър. "И това може да се види от снимките", допълва той. Скоро след последният им фото сеанс фотографът научил за смъртта на Карло Йох. Това само засилило убеждението на Пфайфър, че красотата е мимолетна и трябва да побързаме.

Сан-Франциско, район Тендерлойн, 2009 г. (Фото: Katy Grannan)

През 2006 г. фотографката Кейти Гранън се мести в Калифорния. Това, което вижда там, съвсем не е идиличната страна на американската мечта. Неприличната страна на Силициевата долина и Холивуд рядко се влива в светлината на прожекторите и, според Гренън, напразно. Жителите на Холивуд булевард и най-бедния квартал на Сан Франциско са истински наследници на пионерите, които усвояват американския Запад.

През 2010 г. Кейти Гренан тръгва по стъпките на известната фотографка Доротея Ланг, която през 30-те години на миналия век заснема обикновени американци, притиснати от голямата депресия. Тя пътувала през полузабравените градове на калифорнийската долина, където беше и Ланг. Днес местните жители изглеждат различно, но живеят толкова трудно, колкото и техните предци.

Париж, 1982 г. (Фото: Philippe Chancel) През 1982 г. няколко младежки банди разделят Париж на среди на влияние. Обикновените французи от работническата класа, които се придържали към крайнодесни възгледи, свято вярвали в превъзходството на бялата раса и не харесвали други посетители. Изключение били бандите "Викингите" и "Пантерите". Между тях имало бели, черни и араби. Техните членове учили бойни изкуства и се обличали в духа на Америка през 50-те години. Кадърът, който виждате е дело на Филип Чансал. "За мен беше интересно да навляза в техния живот с обектива. Мисля, че ме приеха, защото и аз бях млад, уверен и човек с характер. Търсех моето място в живота, исках адреналин, да опитам истинския живот и бях готов за опасности. Снимките бяха добра причина за това", спомня си днес фотографът.

Шансел щраква с апарата си представители на "Пантерите" и "Викингите" в един от най-вълнуващите моменти от историята им. Във Франция националните и расистките настроения ставали все по-силни. Много от тях обвинявали имигрантите за проблемите си. Бунтарите от месните банди обаче се противопоставят на обществените норми ето така.

Клуб Eduardo's, Сиудад Хуарес, 2016 г. (Фото: Teresa Margolles)

Поредица от портрети на транссексуални проститутки от град Сиудад Хуарес, разположен на границата на Мексико и САЩ. Жриците позират пред обектива на Тереза Марголс сред руините, където се е намирало нощният клуб, в който са работели.

Властите на Сиудад Хуарес разрушавали тези места за забавление, за да изгонят проститутките и други "нежелани" хора в центъра на града. "Въпреки това, във фотографиите, сексуалните труженички гордо стоят сред руините с невъзмутим поглед, сякаш се защитават помежду си от насилие и разрушение", обяснява идеята си фотографа.

Районът на Икебукуро, Токио, 1975 г. (фото: Сейджи Курата)

През 1975 г. японският фотограф Сейджи Курата инсталира в колата си радиоустройство, настроено да получава сигнали към полицията. Затова Курата бил сред първите, които научавали за инцидентите и по този начин имал възможността да види долната страна на кварталите на Токио - Икебукуро и Шинджуку. Там се запознава отблизо и с представители на криминална групировка в Якудзо. Пред обектива на неговия Pentax 6 × 7 застава и тази ексцентрична персона.

Сестра Акейн се смее у дома. Токио, район Икебукуро, 1977 г. (фото: Сейджи Курата)

Курата снима японски гангстери, покрити с татуировки от главата до петите, проститутки и стриптизьорки, играчи в подземни казина, крайно десни активисти и обстановката в гей клубове, които едва започвали да се появяват в Токио. Снимките му се сравняват с творбите на Viji - класическа документална фотография, която работи в Ню Йорк през дните на Сухия режим.

Коледна картичка от Глория

Фото: Casa Susanna Collection

През 2003 г. колекционерите Робърт Суоп и Мишел Хърст купили от битпазар картонена кутия, в която имало близо 400 фотографии. Снимките били правени през 50-те години на миналия век в тайна почивна станция, в която се събирали представители на силния пол, обичащи да се предрешват в женски дрехи. Мъжете отивали там (понякога и със своите съпруги), за да се отдадат на своето необичайно хоби сред съмишленици. Слуховете за такива увлечения можело да преобърне живота им, така че само там се чувствали спокойни и на сигурно място. Уви, никой не си спомня кой е авторът на тези снимки и имената на хората, които са запечатани върху тях, но това не ги прави по-малко любопитни.

Фото: Дайдо Морияма

Японският фотограф Дайдо Морияма заснел Япония след войната - момент, когато начинът на живот в тази страна се променя бързо и драстично. В края на 60-те години авторът се опитва да покаже тъмната страна на Токио и катастрофалните места, които са изоставени. Героите от първите му творби са актьори в съблекалните и на сцената на кабуки театрите, оцеляли в алеите на района на Асакуса в Токио.

Асакуса, където Морияма открива героите си, е известен не само за кабуки театрите. Тази област се смятала за един от центровете на престъпния свят на Токио. Подобно на колегата си Сейджи Курата и той се скитал по тъмните улици на Токио, между барове и нощни клубове с явна репутация.

Фото: Игор Палмин

През 1977 г. фотографът Игор Палмин заснема китайските хипита, скрити от ненужното внимание в археологическата експедиция в Ставропол.