Де се е чул и видял морж, който жонглира с гардероб? В измислените спомени на Жак Превер, разбира се, автора на „Приказки за непослушни деца”. А да сте слушали опера в изпълнение на неми жирафи? Тъй като жирафите са неми, операта звучи единствено в главите им, но колко му е да си я представим!

Когато поет човеколюбец като Жак Превер решава да пише за деца, резултатът може да е нищо по-малко от брилянтен. А посети в благодатната почва на изкусния превод (Иван Бориславов), тези приказни истории заживяват съвсем естествено на български. В пълния си блясък и чар! Дори забравяш, че са родени на друг език…
Новото издание на „Приказки за непослушни деца” е същинско ръкотворно бижу, акомпанирано с изразителни рисунки (Елса Енрикес), безупречно оформено от художника Кирил Златков. Това всъщност е първата детска книжка на Превер, певеца на уязвимите, публикувана през далечната 1946 година.
Лъвче в клетка, което посреща гости, и звероукротител със свиреп и зверски лик. Щраус, който поглъща камбани и разговаря с Палечко. Кон, който копнее за свобода, и нацупен дромадер, който слуша сказка за разликата между камилите и дромадерите. Тъжни антилопи, смехории и още много чудесии са пръснати в осем оригинални приказки. Лирични и поучителни истории, в които животните са мили и сговорни, а хората - недотам благородни.

Знаете ли защо днес моржовете не жонглират с гардероби? Защото последните са едни такива лъскави, с лъщящи огледала. Както се казва в приказката, днес дори и да обича животните добри, човек на мебелите повече държи. Но пък винаги ще има „непослушни” деца, които няма да се припознават в материалните страсти на възрастните. Деца, в чиито очи магаренцата дългоухи са красиви, а хората са сиви, лакоми и зли… Способни на големи магарии!

Лъвче в клетка

Едно пленено лъвче все растеше и растеше, а едновременно с това все по-дебела ставаше решетката на клетката, поне така си мислеше затвореното лъвче... В действителност, докато спеше, хората го местеха по тъмно в по-голяма клетка.

Понякога го навестяваха и други хора, придошли по-скоро да му хвърлят прах в очите или за да му нанасят удари с бастуни по главата, затова и лъвчето си мислеше: „Какви проклети, глуповати хора – истински мъчители, макар като че ли те могат и да бъдат още по-жестоки и по-зли; нали убиха татко, майка, всичките ми братя; сигурно е – някой ден така ще умъртвят и мен. Какво ли чакат още?“.
То също чакаше.
Но нищо не се случваше.

И ето че един прекрасен ден се случва нещо ново: момчетата от зоопарка слагат пейки пред решетката на клетката, а посетителите влизат и без страх се настаняват върху тях. Лъвът ги наблюдава, любопитство в погледа му свети.

Посетителите сядат... и изглежда, че очакват нещо... преминава контрольор и проверява техните билети... но започва спор... Един безсрамен дребен господин се шмугнал без билет и тихичко за миг се е промъкнал тук, на първи ред... Но контрольорът го изхвърля изведнъж с ритник... И всички хора ръкопляскат.
Лъвът не се съмнява, че това е някаква забава, и си мисли мълчаливо – хората са станали учтиви, даже мили, след като са се решили просто да го видят, затова от пътя си са се отбили.

„Вече няколко минути хората са тук – лъвът си мисли удивен, – а никой зле не се отнася с мен. Това е изключително. От тези гости не изпитвам страх, бих искал да направя нещичко добро за тях.“
Но изведнъж вратата се отваря с трясък и един човек нахълтва в клетлъвче в клеткаката
със страшен крясък:

–Хайде, скок, Султан; скачай, хоп, Султан!
Лъвът от смут е прикован, защото никога до този миг той не е виждал звероукротител със свиреп и зверски лик.
Той носи стол в ръка и удря с него по решетката на клетката и по главата на лъва, и просто хей така, където свари. Столът става на парчета, а мъжът тогава неочаквано изважда пистолета и небето се надупчва на решето.

„Каква е тази врява? – пита се лъвът.– Какво ли става? Днес за пръв път аз посрещам гости, откъде изникна този луд проклет човек, който се намъкна тука, даже без да чука, за да чупи мебели със злост и за да стреля и да плаши мойте гости, та това съвсем не е прието. Значи, има още хора прости!“

Лъвът се хвърля върху звероукротителя, разкъсва му лицето, по-скоро от желание да сложи ред сред тази бъркотия, отколкото от чиста лакомия.
Някои зрители припадат, мнозинството изведнъж побягва към вратата, другите към клетката се втурват; дърпат звероукротителя, кой за краката, кой пък за главата – няма сила да ги раздели; паниката си е паника, нали?

Лъвът не проумява нищичко, горкия, удрят го с чадъри и настава страшна бъркотия.
Само някакъв си англичанин в ъгъла остава и повтаря тихичко сред тази врява: „Бях предвидил аз подобен случай; знам, че трябваше да стане; още преди няколко години всичко беше предвещано“.
Всички вкупом в този миг към англичанина надават вик:

„Какви ги дрънкаш? Значи, ти единствен си виновен тук за всичките щети.
Ах, чужденец проклет! Имаш ли билет?“

И върху англичанина добър се сипят удари от не един чадър...

„И за него днес не бе добър денят!“ – помисли си лъвът.

Автор: Юлия Петкова