Карате ли колело в София? Ако да, следователно принадлежите към особено опасна порода граждани със самоубийствени наклонности. Не се оправдавайте с потрошени велоалеи, опасни кръстовища и неочаквани препятствия, като подлези, улични стълбове и кофи за боклук. Всъщност, вие искате да умрете болезнено и неочаквано. Абсолютно безполезно е да отричате. А и мнозина от хората мислят точно така за велосипедистите.

Може би карането на колело е вашият начин да спортувате, както други тичат в парка или ходят на фитнес. Важно ви е да се придвижвате бързо и безпроблемно? Я стига. Парковете са за деца и кучета, а улиците са за автомобили – това да не ви е Холандия.

„За такива като вас има велоалеи“.

И то какви! Теснички, порутени, а на места изобщо липсващи. Средностатистическият пешеходец изобщо не ги забелязва, а ако ги забелязва – ги ненавижда – ненавижда и вас, защото не стига че сте самоубиец, ами с биенето на звънци и спирачки само плашите хората. Даже може да ви вдигнат скандал, ако велоалеята е изяла част от тротоара, както е около НДК.

Затова се примирявате и се ограничавате до онези велотрасета, които общината отдели с колчета от пътното платно. Въпреки всички опити да бъдат унищожени, колчетата на места все още седят и в тези участъци карането на колело се е превърнало в почти сигурно занимание.

Само че шофьорите измислиха нова тактика, за да се справят с велоталибаните. Номерът е много забавен: паркира се плътно до велоалеята, с гуми успоредно на колчетата. Шофьорът се премества от страната на пътника и когато се зададе велосипедист, в последния момент рязко отваря вратата, все едно ще слиза. Това паникьосва въпросния вредител, той загубва контрол над гадното си двуколесно средство и се пребива в тротоара.

Софиянци – а все пак една трета от страната се водят такива - са измислили още много начини ако не да убият, то поне да наранят някой велосипедист.

Велосипедистът може да бъде сравнително лесно психиран, докато кара в най-дясната част на пътната лента (за съжаление, според Закона за движение по пътищата на велоталибаните им е разрешен подобен вид придвижване). Шофьорът може да мине с автомобила си съвсем близо до велосипедиста и да му изкара акъла. Достатъчно е съвсе-ем лекичко да го засече с колата и двуколесният нахалник като нищо може да се дрънне в тротоара или гумата му да заседне в ребрата на някоя странична шахта. Така много бързо той бива неутрализиран.

Има централни кръстовища, на които са инсталирани нови светофари за велосипедистите. Зелената светлина за тях светва малко по-рано, отколкото за моторните превозни средства, за да имат време те да пресекат кръстовището, преди автомобилите да направят завой. Затова, за да бъде осакатен един велосипедист, е достатъчно шофьорът на МПС да предприеме маневрата вляво малко по-рано от предвиденото. Това е толкова лесно изпълнимо, че е направо странно, че всички не го правят: в крайна сметка велосипедният транспорт трябва да бъде жестоко смачкван и притискан в ъгъла.

Но не само гражданите копнеят за „саморазправа“ с велосипедистите.

Управляващите също явно да решили да се погрижат за намаляване на велоталибаните. Затова в проекта за нов закон за движение по пътищата, велосипедистите са наказани с предложение за носене на задължителни каски и светлоотразителни жилетки. Сещате се – онези грозните жилетки, с които ще приличате на строителен работник.

Въвеждането на този аутфит вероятно представлява нещо като задължителното носене на жълта еврейска звезда по времето на Третия Райх. Целта е всеки велоталибан да бъде „маркиран“ и разпознаван отдалече, за да може изобретателните шофьори да му измислят още по-садистично наказание.

Каската, която противният велосипедист носи, ще му пречи да усети опасността по-отрано, защото тя не спомага за въртенето на главата, а светлоотразителната жилетка ще действа като бик на червено. С нея велосипедистът ще крещи още по-отдалече: елате ме сгазете.

В защита на своето вредно хоби велосипедистите твърдят, че колелото им позволявало да се предвижват из града доста бързо, причинявайки нулев брой вредни емисии на природата. Но всичко това звучи на някои хора просто като неубедително оправдание за факта, че каращият е част от зловредния „зелен октопод“.

Днес кара колело, а утре ще се обяви против застрояването на зелените площи, против бетонирането на Пирин или против застрояването на Корал. Нищо чудно скоро да започне да говори и за забрана на дизеловите автомобили над 20 години – което би намалило МПС-тата в София с минимум две трети.

А сега сериозно – с каски или без, безопасността на колоездачите не е на ниво в България.

Тя обаче няма се да постигне чрез налагане на нови изисквания, така както и задължителните колани и пътните камери не намаляват драстично жертвите от войната по пътищата. Жилетката и каската може и да спасят човешкия живот, но по-скоро приличат на поредната кръпка в закона, която ще донесе козметична, а не генерална промяна.

Безопасността на колоездачите е въпрос на градоустройство и планиране – на сигурни и безопасни велоалеи, където колоездачите да се движат, без непрекъснато да влизат в конфликт ту с автомобилите и градския транспорт, ту с пешеходците.

Само ще стане ясно дали велосипедният транспорт действително е приоритет – икономически, екологичен и здравен, или просто се възприема като лежерно сезонно занимание за пишман каскадьори.