Ореховки без орехи. Сирене без мляко. Доматен сос, в който няма домати, а пюре от боб, картофи и червен пипер. Газирана напитка с аспартам. Пица с палмово масло... Понякога само четенето на етикетите на храните е вредно за вашето здраве. Ядем боклуци – и това не е тайна за никого. Само че проблемът не се корени в Европейския съюз, нито само в големите вериги, които удобно се сочат за единствени виновници през последните дни.

В интерес на всеки производител навсякъде по света е да максимизира печалбите – да продава ниско качество на висока цена. Българските производители също не правят изключение и периодично в новините се прокрадват шокиращи случаи на хляб с парченца найлон, лютеница с „наркотици“ и краве масло, което само на хартия е такова, защото съдържа повече от допустимите 16% вода и, забележете, растителни мазнини.

На фокус обаче са големите вериги и корпорации, които продават едни и същи хранителни продукти под едни и същи марки, но с различно качество в държавите от ЕС. Двоен стандарт действително има, действително това е възмутително и подвеждащо, но в крайна сметка не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Ако дадена плодова напитка съдържа 12% портокали в Италия и само 5% в България, това означава, че на първо място трябва да обърнем внимание на родните стандарти, а след това да обвиняваме производителя, търговеца, Брюксел и арменския поп за „хранителния геноцид“ срещу нацията.

Земеделският министър Румен Порожанов отбеляза на важна за Европредседателството конференция в НДК, че хранителните стандарти в Италия са заслуга преди всичко на италианската държава. Дания, Австрия, Унгария и Латвия също не са чакали никого и нищо, за да приемат драконовски мерки срещу използването на опасните трансмазнини в хранителната индустрия.

Какво чакаме ние тогава?

Брюксел може и да издава директиви, като например за забрана на добавената захар в натуралните сокове, но националните държави имат думата за изискванията за минимално/ максимално съдържание на определени суровини и съставки в храните.

Докато хленчим и обвиняваме „чужденците“, всъщност имаме достатъчно механизми и институции да спрем некоректните производители, независимо дали са „наши“ или „чужди“. Нещата обаче се представят с един и същи популистки лозунг:

„Втора класа потребители, втора класа европейци“

Не става дума толкова за разделение „изток – запад“, защото разликите в продуктите са специфични за всяка държава, отбеляза европейският комисар по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Юрова. Вземете, например, кока-колата – в едни държави напитката се произвежда от захарна тръстика, в други - от захарен сироп, като дори само в Европа разликата във вкуса е осезаема. Тази практика не е незаконна, стига да покрива националните регулации и на опаковката всичко да е посочено както трябва.

„Не ви ли се струва безобразие терминът „национален вкус“ за бебета? Кой умник каза, че българското бебе обича по-малко мляко и обича палмово масло?“, попита възмутено премиерът Бойко Борисов на срещата в НДК. Да, обидно е, когато отклоненията се отнасят за продукти като бебешко мляко и пюрета, съдържат вредни заместители и / или се продават със заблуждаващи етикети.

Още по-обидно е, когато никой не прави нищо по въпроса.

На българския пазар, както и в цяла Източна Европа, се допускат продукти с по-ниско качество и по-висока цена спрямо техните аналози в Западна Европа. Потребителите се заблуждават, че консумират истински храни, докато всъщност поглъщат техни „орязани“ и вредни за здравето версии. Разликите станаха ясни след серия от проучвания в 5 големи търговски вериги на масови и бързооборотни стоки като сокове, чипсове, сладки десерти. Колкото и да са очаквани, резултатите предизвикаха възмущение и гняв.

Двойният стандарт обаче не е следствие на някакъв ужасяващ заговор срещу България. Тук роля играят и бедността, в пъти по-ниските заплати и икономическата изостаналост, които са главните причини да се консумират храни от ниско качество. Търсенето определя предлагането и е напълно ясно, че за 2 лева не може да си купите нито испански хамон, нито оригинален белгийски шоколад, произведен по специален закон. Белгия е регламентирала, че шоколадът, световната й емблема, съдържа минимум 30% чиста какаова маса.

Ако французите плащат 8 евро за парче хубаво отлежало сирене, как искаме в България цената му да бъде по-приемлива? Това, че един пакет спагети, произведен в Италия, струва по-скъпо е подчинено на пазарна логика - мита, ДДС, транспортни разходи, покупателна способност на българите и съответно по-малкият пазар. Проблемът е, когато във френското сирене няма достатъчно мляко, а в италианските спагети няма яйца, но ни се предлагат и рекламират като качествени продукти.

Това, което България може да направи, е да действа проактивно.

Забравата на употреба на палмово масло в производството на млечни продукти е стъпка във вярната посока. Румен Порожанов призна, че въвеждането на стандарти за храните е тежка и сложна работа, но Брюксел няма да я свърши вместо нас. Инициирането на европейски дебат и законодателна инициатива също е стъпка в правилна посока. Комисар Юрова декларира решителността на ЕК да спре двойния стандарт, така че източноевропейските потребители да не бъдат ощетявани и дискриминирани, не просто с няколко лешници по-малко в шоколада.

Ако не друго, ЕС има решителност да спре двойния стандарт при храните с глоби и наказания. А ако българската държава иска да направи същото, нека побърза с набирането на химици, експерти и диетолози, да въвежда стандарти, да налага глоби и да отнема разрешителни на производителите - измамници, които забогатяват на гърба на обикновените хора.

Автор: Виктория Димова