Музикалните формати у нас все повече показват, че родният език не е на почит. Малка светлинка в тунела имаше в ,,Гласът на България‘‘, но този сезон и там бледият лъч надежда съвсем избледня и шоуто започна да прилича на едно друго такова по конкурентна телевизия.

Уж глас на България, а младите таланти пеят чуждоезични песни. Ако в един епизод чуем поне едно парче на български – ще бъде истинска революция. Защо трябва да е така? Имаме толкова хубави парчетамелодии, песни – емблеми. И до днес ни вълнуват и разчувстват. Забравихме ги. Или по-скоро забравиха ги. Слушаме парчета на чужди изпълнители, а след третата песен всичко звучи като една и съща мелодия.

Липсата на креативност в поставянето на конкретни задачи осезаемо се усеща. Важното е нещо да се изпее, да се претупа някоя и друга песен, колкото форматът да върви...

Музиката е вдъхновение и като такова зрителят трябва да изпита наслада. Засега обаче поне на мен такава ми липсва.

А защо не участниците да имат разнообразни задачи, като изпълнение на емблематичните песни на Емил Димитров и Лили Иванова, а също и поп парчета на български, с които да уважим и новата вълна родни певци. Една ,,Вечер на Балканите‘‘ също би било интересно шоу за очите и ушите, все пак живеем на тази територия, имаме вековна култура и традиции.

В музикалните формати в съседна Сърбия талантите много рядко ще запеят Мадона или Ариана Гранде. Там уважават своите. И никой не ти налага да пееш на английски, защото видиш ли, ще си по-успешен. Успешен за кого? Пред себе си. Пред мама, татко. Или Графа и Поли Генова.

Успешен си, когато защитиш родното!