Клеопатра и Нефертити безспорно са най-известните жени - фараони на древен Египет, но далеч не са единствените, оставили незаличима следа в историята и прогреса на египетската цивилизация. Друг любопитен факт около страната на пирамидите е, че моментите си на икономически апогей тя достига предимно във времената, когато управлението й се намира в ръцете именно на жени.

Меритнейт (ок. 3200-2910 г.пр.Хр)

Много египтолози и историци я определят за първата жена - фараон в историята на Египeт. Името й се превежда като „Обичаната от Нейт“, като Нейт е богинята на лова и войната в древноегипетската митология. Откритата гробница на Меритнейт също разкрива символи на божеството, което потвърждава идеята за желана асоциация на владетелката с богинята. Нейното име е изписано върху печати, на които са изброени имената на други фараони от Първата династия.

Анкхесенпепе II (ок. 2435-2181 г.пр.Хр.)

Смята се, че Анкхесенпепе II е управлявала като регент на сина си Пиопи II, който бил едва 6-годишен, когато наследил трона на баща си Пиопи I. Нейна древна статуя, на която е изобразена като грижовна майка, е изложена в Бруклинския музей в Ню Йорк.

Ахотеп (ок. 1560-1530 г. пр. Хр.)

За нея се знае твърде малко. Смята се, че тя е майката на Яхмос I – основателя на 18-та династия на древен Египет. Синът й описва нейните заслуги и постижения в управлението на Египет, когато той е бил дете, а тя – регент на Египет.

Яхмосе Нефертари (1562-1495 г. пр. Хр.)

Яхмосе Нефертари е съпруга на Яхмос I и майка на Аменхотеп I. Тя е първата, която носи титлата „Божествената съпруга на Амон“. Често е изобразявана с кафява или черна кожа, което навежда историците на мисълта, че е била тъмнокожа. Въпреки това те не са сигурни в това си становище.

Хатшепсут (1507-1530 г. пр. Хр.)

Хатшепсут е една от най-забележителните и велики владетелки на Древен Египет. Тя е и петият фараон на 18-та династия. Смята се, че Хатшепсут е родена през 1507 г.пр.н.е. Тя е дъщеря на Фараон Тутмос I и съпругата му Ахмосе. Хатшепсут става кралица след брака с доведения брат Тутмос II, който наследява баща си като фараон, независимо че Тутмос I бил обявил дъщеря си за единствена законна наследница. След скорошна смърт на Тутмос II Хатшепсут се изкачва на трона като фараон след като законният наследник на Тутмос II – синът на Хатшепсут, Тутмос III е бил все още непълнолетен. Хатшепсут е изобразявана с фалшива брада и мъжко облекло. По време на управлението си, Хатшепсут възлага изграждането на много паметници, включително храма на смъртта на Хатшепсут, разположен в Диел-ел-Бахри.

Нефертити (1370-1330 г. пр. Хр.)

Нефертити е един от най-известните владетели на древен Египет. Част от изключителната слава се дължи на откриването на нейната скулптура – добре запазен бюст, който разкрива съвършената и изящна красота на кралицата. Не случайно на местния език Нефертити означава „красотата е дошла“. Не са напълно известни със сигурност и предците на Нефертити, но има исторически теории, според които фараон Аи Хеперхеперура е името на нейния баща.Първоначално Нефертите е съпруга на Аменхотеп III, с което се превръща и в кралица. Скорошната смърт на владетеля обаче, изцяло променя политическия пейзаж и начело на държавата застава неговия син неговият син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон – фараона-еретик, който казва, че съществува само един-единствен бог, и това е слънцето. Той също се жени за Нефертити. Няколко години след брака й с Ехнатон тя изчезва от историческите записи. За нейната съдба историците гадаят между два варианта – или че е приела нова самоличност, или че е била убита.

Твосрет (ок. 1190 г. пр. Хр.)

Твосрет е съпруга на Сети II. Когато той умира, тя става регент на сина му Сиптах, който е от друга жена. Смята се, че той имал някакво увреждане, който вероятно е допринесло за смъртта му на 16-годишна възраст. След смъртта на Сиптах, Твосрет става фараон и управлява в продължение на 2-4 години, а Египет достига до голям икономически и културен разцвет.

Клеопатра VII (69-30 г. пр. Хр.)

Знаменитата Клеопатра VII, за която всички сме чували, била известна с неземната си красота и мощното си влияние над мъжете. Дъщерята на Птолемей XII е едва 17-годишна, когато става фараон. Първоначално тя е регент на брат си Птолемей XIII, който тогава е само на 10 години. В името на династията група висши сътевтници прогонват Клеопатра и тя е принудена да напусне страната през 49 г. пр. Хр. За да си върне престола, тя търси помощта на Рим. Така, благодарение на подкрепата на римския пълководец Юлий Цезар, на когото тя става любовница, тя събира мощна армия, която повежда срещу силите на брат си. След победата поема управлението на Египет. След като Цезар е убит, Клеопатра се съюзява с Марк Антоний, който силно се влюбва в нея. След тежко и жестоко поражение, Клеопатра и Марк Антоний се самоубиват, след което Египет пада под римска власт.

Четете още: 10 неизвестни факта за Клеопатра