Детските игри понякога ни се струват странни или твърде агресивни. Консултирахме се с детски психолог, за да уточним кога трябва да обърнем внимание на детето и кое трябва да смятаме за тревожен сигнал.

Какво правите, ако поведението на детето ви ви тревожи? Ако учителят му казва, че то има проблем с ученето? Или ако друг родител ви каже, че е обезпокоен от емоционалното състояние на детето ви? Какво ще направите? Ако вашият отговор е „ще потърся помощ“, най-вероятно бдите зорко над тревожните признаци в поведението на детето си и неговото емоционално състояние.

Но знаете ли, че в начина, по който то си играе, също може да има тревожни признаци? За да не ги пропуснете, е важно внимателно да се вслушвате и да наблюдавате как и с какво си играе детето. Ето няколко типични нездрави признака, които са добър повод да се обърнете към детски психолог.

1. Детето играе агресивно

Когато говорим за агресия в рамките на играта, разграничаваме три вида – агресивна тематика на игрите, агресивни игри и „буйни“ игри. Агресивната тематика визира съдържанието на игровия сюжет – какви истории си измисля детето, когато си играе? Ако сюжетите им включват много конфликтни ситуации или проявяване на силни негативни емоции, това повод за тревога ли е? Не непременно. За детето играта е неговият език, с който то изразява себе си. Ако изживее емоциите си в своите фантазии, няма да му се наложи да ги проявява в реалния живот.

Ако обаче агресивната тематика се забелязва в игрите му постоянно и започва да се проявява в нормалното общуване, обърнете внимание на това. Под агресивни игри имаме предвид взаимодействието на детето с играчките, с околните предмети и с другарчетата по игра. Случва ли се детето да замеря други деца с играчки? Бие ли се с другарчетата, когато си играят заедно? Обижда ли другите, пуска ли в техен адрес неприятни коментари? Ако отговорът е „да“, значи това е агресивна игра. Не я бъркайте с обичайните „буйни“ игри, които са абсолютно нормални и дори важни за развитието на детето.

2. Историите, които детето измисля при игра, или остават незавършени, или винаги приключват зле

Повечето истории, измислени от деца, имат някакъв финал. На възрастните краят понякога може да им се стори нелогичен или безсмислен, но детето получава удовлетворение от приключването на сюжета. Ако историите на детето остават без определен финал или пък завършекът винаги е мрачен, това може да е показател за емоционални проблеми.

Ако признаем, че чрез играта детето изразява своите душевни преживявания, ще разберем защо неопределеният или тъжният завършек на историите е повод за безпокойство. Възможно е детето да не разбира с какви ресурси може да си послужи за решаване на проблемите и задачите в живота си, или пък да си е съставило мрачна представа за света, или пък да преживява вътрешен конфликт, за който не знаете.

Ако решите да изясните въпроса и да разпитате детето по-подробно, непременно говорете с него именно „за играта“. Например не го питайте „Защо в твоите игри историите винаги са тъжни?“, по-добре формулирайте въпроса си като „Интересно ми е какво ли става в тези светове, в които всички постоянно са тъжни?“.

3. Детето е твърде строго към себе си, прекалено много се ограничава

Какво ще стане, ако пробваме да прегънем линийка за чертане и сламка? Кое ще се счупи първо? Линийката няма да може да победи в тази надпревара, защото й липсва гъвкавост. Същото важи и за хората – колкото по-малко гъвкави сме, толкова по-силна тревога изпитваме.
При децата това може да се проявява в игрите. Ако фантастичните светове и истории, които детето си измисля, играейки, ви се струват твърде ограничени, това може да е признак за вътрешно сковаване, липса на гъвкавост. Такива деца обикновено трудно понасят проблемите и неприятностите, трудно се адаптират към нови ситуации – а това може да стане сериозен проблем.

4. Детето не се отпуска да фантазира

Игрите и историите на детето ви се струват твърде реалистични? Може би му е трудно да си отпусне фантазията и да прояви въображението си? Фантазията е много важен елемент от игрите, тя помага на малките хора да репетират сценарии от реалния живот, пресъздавайки ги във въображаеми вълшебни светове. От гледна точка на психологията тези имагинерни светове помагат на детето без излишни тревоги да си изясни сложните прежвявания, възникнали заради проблеми в семейството, конфликти с братя, сестри и родители. Когато детето губи способността си да фантазира, то започва да губи и надежда да се справи с болезнените си тревоги. А чувството за безнадеждност може да доведе до редица психологични проблеми.

Обърнете внимание на игрите на детето си – така не само ще заздравите връзката си с него, но и ще узнаете много нови неща за любимото си човече и ще разпознаете психологичните проблеми на ранен етап, когато те се решават най-лесно. Най-важното е да не критикувате детето, да не му натрапвате вашите разбирания за това как и на какво трябва да си играе. Просто го слушайте и наблюдавайте.